БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Тази книга за мен е приятна изненада. Зная, че братя Мормареви отдавна са покойници – Мориц Йомтов от1992 г., а Марко Стойчев от 2006. Винаги съм свързвал този тандем, проявил се блестящо в литературата и киното, с усмивката. Те са автори на много успешни фейлетони, които пишат на „Марица“ – та на Мориц Йомтов в кухничката на апартамента му на улица „Шипка“ , изядайки понякога по цяла пита балкански кашкавал.

За киното ги кани Анжел Вагенщайн.

От 1965 до 2007 пишат поредица от сценарии, както за музикални комедии – „Старинната монета“ (1965), така и за сатири – „Двойникът“ (1980), за тъжни лирични комедии – „Сиромашко лято“ (1973), „Два диоптъра далекогледство“ (1975) и за деца, където са и най – големите им успехи – „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), „С деца на море“ (1973), „Задача с много неизвестни“ (1977)„Войната на таралежите“ (1979)“Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „Мъже без мустаци“ (1989), „Ваканцията на Лили“ (2007), дело на Марко и Кънчо Стойчев…

Познавам ги и като автори на романи, родили се от техните великолепни сценарии – „Войната на таралежите“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Лили“.

„Еврейски вицове“ е нещо ново, предизвикателно и също толкова интересно и смешно. От публикуваните предговори на двамата автори от 1993 г. оставам с убеждението, че сборникът е гласен да излезе преди четвърт век, но вече след смъртта на Йомтов.

Кое е забавило публикуването му за мен остава тайна. Трудно ми е да определя и степента на съавторството на всеки от тях – но предполагам, че и Марко и Мориц са чели и обработвали съвместно всеки виц.

Любопитна ми е тематичната подредба по цикли на вицовете , както и заглавията им – „Господ“, „Равини и други служители на Бога“, „Търговци“, „Семейни“, „От времето на Хитлер“, „От времето на Сталин“ /би трябвало да се добави на Хрушчов, Брежнев и Андропов/, „Израелски“, „Американски“, „Логика“, „Диалози“ и „Разни“.

Наистина братята са желали да обхванат целия спектър на еврейската смехова култура, тъй като според Марк Опенхаймер, редактор на „Еврейска комедия : Сериозна история“ - „Няма друг аспект от еврейската култура, който да ме изпълва с толкова гордост, както нашата бликаща самоирония.“

Да разкрият в обичайна и не толкова типична светлина и обикновените граждани юдеи, носещи познатите фамилии Абрамович, Рабинович, Менделсон, знайните и незнайни равини и бизнесмени, докато стигнат до знакови фигури, герои на смеха, като барон Ротшилд , Алберт Айнщайн, Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Сталин, Каганович.

Ситуациите, героите, конфликтите са умело подбрани и режисирани.

Колкото и да е кратък вицът, той си има своя изящна структура и микродраматургия и наистина при четенето му е скеч със своето ефектно въздействие.

Самоиронията е налице, но дори когато герои на вицовете са представители на народи, към които евреите не хранят достатъчно топли чувства, като руси, поляци и немци, погледът към тях е насмешливо – незлоблив и в никакъв случай сардоничен или унизителен.

Читателят има какво да научи за съдбата, психиката, манталитета и поведението на юдея – независимо дали е в обичайната си делнична или необикновената и екстремална военновременна съдба.

Впечатлява упоритостта, твърдостта, оптимизма, смелостта и горчивоироничния поглед към действителността, която не винаги е благосклонна за евреина, но която винаги го мотивира да се бори и успява в живота.

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

Освен умелата композиция на материала посочвам и удачно подбраните текстове, които се четат леко, с увлечение и ведро лицеизражение.

Аз специално четох книгата след многочасово пътуване.

Признавам, че като се прибрах вкъщи бях като изцеден и че само от любопитство отворих първата глава „Господ“.

Ясно ви е, че неусетно прочетох цялото томче, като за отделеното му време - малко повече от час – усмивката не слезе от лицето ми.

Умората изчезна чудодейно.

Почувствах се и отпочинал, и удовлетворен, че съм общувал с такива мъдри и стойностни автори, за съжаление вече покойници.

Логично е да препоръчам“Еврейски вицове“ на всички любители на стойностния хумор и самоирония, които , смятам, в България не са никак малко.

 

Братя Мормреви, „Еврейски вицове“, 2018, С., „Сиела“, 119 стр.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...