БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Не вярвам във фокуси и не очаквах продължението на един филм, имал премиера преди 35 години, да е толкова добро. Като правило винаги новите части са по-слаби от оригинала и изключенията като „Кръстникът“ и „Роки“ само потвърждават известната констатация. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров.

С „Блейд Рънър 2049“  чудото е станало. Ако и да е дълъг 163 минути, се гледа с непресекващ интерес.

Мислих дълго коя е причината за много  добрия резултат. Открих основната – Ридли Скот се е отказал – правилно и предвидливо – от режисурата, седнал е в креслото на изпълнителния продуцент и е наел за отговорната задача да снима епоса Денис Вилньов.

Канадецът обаче не е вчерашен. Той не си залага името и авторитета за пробити каузи.А е и добър професионалист  – доказал го е с „Първи контакт“ (2016).

Първата му задача е била да си осигури стабилен и добре написан сценарий, дело на Хемптън Фанчър и Майкъл Грийн. Естествено, че е гледал неколкократно оригинала на Скотq и е логично  в „Блейд Рънър 2049“ операторската работа – на Роджър Дийкинс, дизайна – на Денис Гаснер и костюмите – дело на Рене Април – да са на изключителна висота.

Важното в случая е, че визуалните и звукови ефекти, декорите и пластиката са в хармонично съответствие с характерите, интригата и задържащия дъха ни разказ.

Само адмирации заслужава  музиката на корифея Ханс Цимър, благодарение на която посланието на филма достига безпроблемно до съзнанието на всеки зрител.

А трябва да сме наясно – филмът на Денис Вилньов не е глуповато и бързо забравящо се зрелище. В него има силна  великолепно пласирана оруеловска атмосфера – Лос Анджелис от 2049 г.е стерилно красив, внушителен, клаустрофобично – монументален и стряскащо студен  и отблъскващ. А унизителните тестове на Кей директно отвеждат към една до болка позната действителност отпреди три десетилетия.

Зад занимателния сюжет с борбата на новите и старите репликанти на  бившата компания „Тайрел“ и с издирването на прословутото хлапе, оказало се момиче от полицая Кей Ди 6 – 3.7. – Райън Гослинг , прозират далеч по – важни, тревожни и актуални  проблеми, свързани основно с това кой ни управлява.

Кой дирижира спомените и настоящето ни, кой ни моделира и манипулира, за да живеем безметежно в един по същество тоталитарен свят и да добиваме умишлено  адндроиден тип поведение, или да се борим за правилна и справедлива кауза, което пък е най – важното проявление на човешката ни същност.

Кей всъщност трябва да избира – дали да е слуга в корпорацията на Ниандър Уолъс – Джарет Лито, или да издири Декард – Харисън Форд и да послуша съвета на Рейчъл – Шон Йънг и се включи в съпротивата срещу управлението на супермогъщия и зловещ бизнесмен.

Вилньов  цени своята публика, предлагайки й такъв спектакъл, какъвто тя очаква.

Освен специални ефекти, които наистина са на световно ниво и серия от експлозии и юмручни схватки, в „Блейд Рънър 2049“ се води дебат за съдбата и бъдещето на човека и неговите ерзаци и деривати. А това е основополагащ въпрос, с който все по – често и настоятелно ще се сблъскваме. Логично е при решаването му да се използват похвати на голямата зрелищна продукция.

Резонно е да се ангажират първокласни и обичани актьори. До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Декард – Харисън Форд.

С присъщия си магнетичен чар, зрял и овладян  професионализъм Форд буквално обсебва екрана в последните 45 минути, доказвайки високата си класа.Няма да звучи пресилено, ако отбележа,че неговата изява по конгениалност се конкурира с класическото превъплъщение на Марлон Брандо – полковник Курц от „Апокалипсис сега“ на Копола.

Неочаквано свежа и убедителна е Робин Райт като лейтенант Джоши, запомнящи се са епизодичните изпълнения на Джарет Лито – Уолъс и Едуард Джеймс Олмос – Гаф, докато появата на 58-годишната  Шон Йънг – Рейчъл предизвиква трудно прикрита емоционална тръпка, напомняща срещата на Хан Соло – Харисън Форд и принцеса Леа – покойната вече Кари Фишер в „Силата се пробужда“ (2015).

Изгледах „Блейд Рънър 2049“ с огромно удоволствие. Дадох си сметка, че това е едно от събитията на годината, стойностно, колкото оригинала и искрено му пожелавам успешни срещи със зрителите. Защото го заслужава.

„Блейд Рънър 2049“, 2017, реж. Денис Вилньов, 163 минути, разпространение „Кълъмбия пикчърс“.