БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Не вярвам във фокуси и не очаквах продължението на един филм, имал премиера преди 35 години, да е толкова добро. Като правило винаги новите части са по-слаби от оригинала и изключенията като „Кръстникът“ и „Роки“ само потвърждават известната констатация. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров.

С „Блейд Рънър 2049“  чудото е станало. Ако и да е дълъг 163 минути, се гледа с непресекващ интерес.

Мислих дълго коя е причината за много  добрия резултат. Открих основната – Ридли Скот се е отказал – правилно и предвидливо – от режисурата, седнал е в креслото на изпълнителния продуцент и е наел за отговорната задача да снима епоса Денис Вилньов.

Канадецът обаче не е вчерашен. Той не си залага името и авторитета за пробити каузи.А е и добър професионалист  – доказал го е с „Първи контакт“ (2016).

Първата му задача е била да си осигури стабилен и добре написан сценарий, дело на Хемптън Фанчър и Майкъл Грийн. Естествено, че е гледал неколкократно оригинала на Скотq и е логично  в „Блейд Рънър 2049“ операторската работа – на Роджър Дийкинс, дизайна – на Денис Гаснер и костюмите – дело на Рене Април – да са на изключителна висота.

Важното в случая е, че визуалните и звукови ефекти, декорите и пластиката са в хармонично съответствие с характерите, интригата и задържащия дъха ни разказ.

Само адмирации заслужава  музиката на корифея Ханс Цимър, благодарение на която посланието на филма достига безпроблемно до съзнанието на всеки зрител.

А трябва да сме наясно – филмът на Денис Вилньов не е глуповато и бързо забравящо се зрелище. В него има силна  великолепно пласирана оруеловска атмосфера – Лос Анджелис от 2049 г.е стерилно красив, внушителен, клаустрофобично – монументален и стряскащо студен  и отблъскващ. А унизителните тестове на Кей директно отвеждат към една до болка позната действителност отпреди три десетилетия.

Зад занимателния сюжет с борбата на новите и старите репликанти на  бившата компания „Тайрел“ и с издирването на прословутото хлапе, оказало се момиче от полицая Кей Ди 6 – 3.7. – Райън Гослинг , прозират далеч по – важни, тревожни и актуални  проблеми, свързани основно с това кой ни управлява.

Кой дирижира спомените и настоящето ни, кой ни моделира и манипулира, за да живеем безметежно в един по същество тоталитарен свят и да добиваме умишлено  адндроиден тип поведение, или да се борим за правилна и справедлива кауза, което пък е най – важното проявление на човешката ни същност.

Кей всъщност трябва да избира – дали да е слуга в корпорацията на Ниандър Уолъс – Джарет Лито, или да издири Декард – Харисън Форд и да послуша съвета на Рейчъл – Шон Йънг и се включи в съпротивата срещу управлението на супермогъщия и зловещ бизнесмен.

Вилньов  цени своята публика, предлагайки й такъв спектакъл, какъвто тя очаква.

Освен специални ефекти, които наистина са на световно ниво и серия от експлозии и юмручни схватки, в „Блейд Рънър 2049“ се води дебат за съдбата и бъдещето на човека и неговите ерзаци и деривати. А това е основополагащ въпрос, с който все по – често и настоятелно ще се сблъскваме. Логично е при решаването му да се използват похвати на голямата зрелищна продукция.

Резонно е да се ангажират първокласни и обичани актьори. До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Декард – Харисън Форд.

С присъщия си магнетичен чар, зрял и овладян  професионализъм Форд буквално обсебва екрана в последните 45 минути, доказвайки високата си класа.Няма да звучи пресилено, ако отбележа,че неговата изява по конгениалност се конкурира с класическото превъплъщение на Марлон Брандо – полковник Курц от „Апокалипсис сега“ на Копола.

Неочаквано свежа и убедителна е Робин Райт като лейтенант Джоши, запомнящи се са епизодичните изпълнения на Джарет Лито – Уолъс и Едуард Джеймс Олмос – Гаф, докато появата на 58-годишната  Шон Йънг – Рейчъл предизвиква трудно прикрита емоционална тръпка, напомняща срещата на Хан Соло – Харисън Форд и принцеса Леа – покойната вече Кари Фишер в „Силата се пробужда“ (2015).

Изгледах „Блейд Рънър 2049“ с огромно удоволствие. Дадох си сметка, че това е едно от събитията на годината, стойностно, колкото оригинала и искрено му пожелавам успешни срещи със зрителите. Защото го заслужава.

 

„Блейд Рънър 2049“, 2017, реж. Денис Вилньов, 163 минути, разпространение „Кълъмбия пикчърс“.

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...