Борислав Гърдев (53) е литературен критик, историк, изследовател на киното. Завършил е ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий". Работил е като учител, преподавал е история и теория на киното във Великотърновския университет. От 1997 г. е журналист на свободна практика. Поддържа блог, изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Съавтор е на поредиците „Съвременна българска енциклопедия” и "Бележити българи". Трудът му „Д-р Петър Гудев - политик и държавник" (2002) е първото монографично изследване в България, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век. През 2006 г. издава сборника със статии и есета на исторически и литературни теми „Подир българската мечта", през 2011 г. изследването си "Яна Язова: След Възкресението", а през 2012 г. книгата "Избрани страници от българската история".
---
Вие сте критик, имате блог, в който следите българската литература и кино. Това дава ли ви поглед върху моментната картина?
- Погледът е непълен. Не може всичко, което излиза да се следи. Често не достига време, а понякога и финансите са ограничени. Но се старая да съм в час.
Какъв извод можете да направите за българската литературна продукция през последните години?
- Постепенно укрепване на пазара и трудно печелене на симпатиите на родния читател.
На пръв поглед в България се дават много литературни награди. Успяват ли обаче те да покажат наистина най-доброто?
- Не бих казал.
Предполагам, че следите класациите за най-продавани книги на различните вериги. Вярвате ли им, като не е без значение, че големите издателства са и книжари?
- Предпочитам личния избор. Ако той съвпадне с класациите – още по-добре.
Наскоро в НДК беше обявено създаването на литературна академия, която ще подготвя бъдещи поети, писатели, сценаристи и т.н. Доброто писане може ли да се научи за два месеца?
- Не, но да се усвоят някои основни правила и изисквания сигурно е възможно. Без практика обаче наученото бързо се забравя…
Имате ли чувството, че редакторите в България изчезват? Не са малко книгите, които изобилстват от грешки.
- Няма редактори, а ми прави впечатление, че и най-големите издателства ползват формално своите – като име в указателното каре и нищо повече.
Трябва ли държавата да финансира преводи на български автори? Защо?
- Задължително, ако искаме те да се четат в чужбина.
В западния свят ролята на литературния агент е много важна. Тук обаче няма такава професия, защо?
- Няма условия, а е нужен и адекватен материален стимул.
Вие сте литературен историк. Защо няма българин с Нобел за литература, а съседите ни имат?
- Моето лично мнение е това – липса на шанс. Ако Пенчо Славейков не беше починал в Брунате в навечерието на Балканската война, на 28 май 1912 г . сигурно щяхме да се гордеем, че и ние имаме Нобелов лауреат.
Какво е мнението ви за нашумелия роман на Георги Божилов „Калуня-каля“? Може ли да се надяваме, че и други стари книги ще имат щастлива съдба?
- Получи се преоткриване на книга, която не е била репресирана, а просто наново рекламирана и нашумяла. Този случай е доста различен от драмата на Яна Язова, която подробно съм изследвал. Сега се напъват да се преосмисли друго „злато“ – „Димитър злочести и войводата Патрев“ на Анчо Калоянов, но тъй като съм чел цялата му трилогия, се съмнявам чудото да се повтори. Не виждам кой авторитетен критик ще пусне мълвата, че четем забравен шедьовър.
Гледахте ли последния филм за Васил Левски? Съгласен ли сте с критичните коментари?
- Гледах го много внимателно.Филмът е прилично направен.Не съм съгласен с повечето критики към него, тъй като зрителите явно са искали да видят крачеща икона, а не жив човек. И аз желаех да е по-пищен, да се вложат повече пари, да се избегне бутафорията – тя най-много дразни при превземането на Кале мегдан в Белград, но и с толкова Максим Генчев е обхванал основните етапи от живота на Апостола. Писах ревю за филма и ще повторя основния си извод – филмът е отражение на моментното състояние на нашето кино с неговите качества и недостатъци. По-добър и по-смислен не виждам кой в момента би направил и откъде ще намери финансиране.
На провеждащия се в момента „София филм фест” наградите отидоха най вече за български филми. Това означава ли, българското кино е във възход? Или означава нещо друго?
- Май избиваме комплекси. Киното ни се развива съобразно предоставените му условия тук. Бих препоръчал на меродавните фактори покрай наградите да оптимизират и подобрят системата на разпространение на български филми. Жива мъка е да чакаме родно заглавие в салоните на моловете, ентусиасти да ги качват в торент тракерите или да дебнем пристигането на подборка от „София филм фест" в родния ни град …