ЕМИЛ БАСАТ
„Младежката лига. 25 избрани интервюта” на Митко Новков е като балсам за душата. За изгладнялата за светлина и истина душа.
Светлината на надеждата, че светът не е толкова ужасен, че в лицата на младите творци, събрани в нея, в мислите им се крие и отговорът на въпроса: „Кога ще станем нормални, кога ще се оправим?” Не кой ще ни оправи градината, а със светлото чувство на градинаря, който сам, всеки ден копае своята градинка и я почиства от плевели.
Тук е събран много различен цвят и свят, всеки със своето лице и глас, със своите отчаяния и надежди, очаквания и разочарования.
Но в оголеността, в откритостта на споделеното в анкетите на Новков с 25 активни творци на изкуството е събран и целия пълен с оптимизъм усмихващ се Новков. (Определението за Новков като единствения усмихнат критик е на проф.Боян Биолчев).
Той общува със себеподобни, но вече от дистанцията на един период от 10 години. И ни показва героите си в развитие.
Това е драматургия в действие, Новковите минипиеси за бъдещите хора, онези, които ще върнат надеждата, ще измият лицето на България със своя отдаден на изкуството труд.
Да, думата труд и честност тук често се повтарят. И това не е случайно, защото само в честния и упорит труд можеш да се постигнеш, да се изградиш истински – и в изкуството и в живота.
Удивителна е зрелостта и подвижността, непрестанното развитие на героите на Новков навътре в себе си, в опит да се постигнат, да се издигнат вътрешно, да пораснат – осъзнато, упорито, с цената на много жертви и усилия.
Да постигнеш хармония със себе си, в себе си, да откриеш истинските си извори и да споделиш откритията си с другите.
Удивително е това панорамно оглеждане на културата ни в различните и изяви, разнообразните характери, почерци, веруюта и опити да обясниш себе си през погледа на интервюиращия те. Новков е дълбоко, искрено и открито свързан с различните лица на културата, с които битието му на журналист го е срещнало.
Четейки избраните 25 изповеди, получаваш ясна картина за културния ни живот от 2014 година до днес. Да, това са изповеди на хора, родени почти по едно и също време и опитващи се да си намерят място в живота и изкуството. Поразява ме мъдростта, трезвостта, липсата на поза и самодоволство в тези изповеди на цяла една генерация творци, определящи сегашния облик на нашата култура. Една малка, представителна извадка от поколението родено 1981-1989 година, поколение преживяло промените, без спомени обременени от предишните години и вгледано в сегашното с надежда.И с учудване и с желание да промени този свят, в който живеем днес.
Има и надежда, има и отрезвяване и дистанция от десет години, от която да се видиш – и себе си и другите и да приемеш мястото, което си заел в изкуството и да го отстояваш – вътре в себе си.
Това са изповеди за правото на бъдеш такъв, какъвто си, да се бориш непрестанно със скепсиса, отчаянието и умората, които те връхлитат и да следваш, да приемеш живота си в изкуството като мисия от която не бива да се отказваш.
Защото само така, в живеенето в изкуството си истински жив, с всичките си победи и поражения.
Важно е да останеш верен на себе си преди всичко, да не предадеш онзи, вътре в теб, който е изградил у себе си храм, в който да се моли. Не да моли милост, а сила и кураж да издържи.
Тази младежка лига е радостния вик на Новков, че идва ново поколение, което да промени, ако не се умори по пътя, живота и пътя на България. Книгата е израз на радостта му от срещата с едно ново поколение творци, чието развитие е следил и продължава да следи. Всеки със свой индивидуален облик, глас, темперамент, доловен и усетен много точно от психолога и културолога Новков.
Трудно ми е да откроя най-силните интервюта, онези, към които имам определени пристрастия. Бих отбелязал анкетите със Стефан Иванов, Пламен Петров, Стайко Мурджев, Десислава Николова, Емине Садкъ.
И в тази си книга Новков остава верен на своя открит и почтен журналистически усет. И в нея той продължава своите многопосочни дирения в областта на културата, търси отговори на въпроси, които го вълнуват. И тук той е „многопистов” – по израза на сина му, държи да е навсякъде, по всяко време и място, в което се случва нещо ново в културата ни. Книгата му носи нещо от дръзновението му като млад – той се зарежда с енергията на героите от Младежката лига. Личи любовта и уважението му към събеседниците си. И двете страни са изправени оголени един пред друг – участват в един взаимен диалог, спектакъл с две действащи лица, които непрестанно се изучават и дообогатяват в процеса на действието помежду им.
Да, това е истински спектакъл на живо, случващ се на момента пред зрителя-читател.
Новков внимателно е проучил героите си и ни ги разкрива без маска и грим, те са се отворили пред интервюиращия без страх и изповедите им ни вълнуват с искреността си.
Младежката лига има вече своята кратка история, заключена между гласовете на родените малко преди промените творци. А Новков е техния глас, техния летописец. Книгата му е кардиограма на едно ново поколение.
Разговаряйки с младите, с другите, авторът продължава несекващия вътрешен монолог или диалог вътре в себе си. Задавайки им своите въпроси той не спира да търси отговорите и на въпросите в себе си. Чрез тях той изяснява и своята същност на непрестанно играещ „хомо луденс”, който се опитва да свири на различни инструменти. Един човек-оркестър, оркестриращ и себе си през другите, здраво държащ юздите на разговора. Нито за миг той не се отпуска и дебне събеседника си, следва го по петите, докато го изтощи докрай и той си „изкаже и майчиното мляко”.
Това е своеобразна дисекция на поколението родено малко преди промените.
Новков не спира да провокира героите си с въпросите и репликите си, но от всичко струи една ведрина, дочува се смях и полъхва топъл вятър. Там в „скритите юдоли” на изкуството всеки търси своето лице и мястото си в пъзела на живота. В пътуването един към друг – творец и анкетьор – стават сътворци. Начеващият автор постепенно израства пред нас, разкрива се с всеки нов въпрос – провокация на анкетиращия го. Къде води героите си Новков в своите анкети? Какво иска да ни внуши с изповедите им?
Той обича героите си и затова не ги и жали. И непрестанно ги разтриса с неочаквани за тях въпроси. И така предизвиква у тях реакция на откровеност, на почуда, учудване от необичайния ракурс на питанията му. Как свободно се движи в чуждите светове Новков, как умело води героите си и ги довежда до истинското себеразкриване.
Но как би постигнал това, ако самия ти нямаш в себе си сетивата на човек вкусвал и вдишвал въздуха на много култури, на много изкуства?
Сега разбирам афинитета на Новков към личности като Пламен Петров. И той като него има интерес към всички направления в културата, и той като него създава разкази за непознати, нови, млади автори, опитва се да ги тълкува и покаже в истинската им светлина и място, търси място на всяко ново име, да му даде път, да го окуражи с ведър анализ и език. И двамата търсят корените на нещата, като детективи издирват неизвестни докрай имена и ги връщат в историята ни. И така дообогатяват картината, откриват неочаквани ракурси и значения за културното ни развитие.
И двамата се придържат плътно към предмета си на изследване, но винаги го поставят в контекста на другите съвременници. За да го разберат по-добре и да разкрият истинската му природа и място.
И у двамата е жив непрестанния стремеж да опровергават и спорят със закостенели теории и да се опитват да променят и езика, с който се разглеждат различните явления в изкуството.
В първооткривателствата на Митко Новков има много любов, в разказите му за неговите герои той се опитва да ни ги покаже от различни техни страни. Новков не се държи дистанцирано, хладно, а е изцяло в разговора, като не забравя ролята си на водещ диалога. В този диалог има сърдечност, емпатия и желание не да се харесаш на всяка цена, а да бъдеш максимално открит, обективен, при цялата субективност на историята, която предлагаш на читателя.
Има вътрешен диалог и между съседни анкети в книгата – под формата на оценки за творби на автори от една гилдия – за филма „Жалейка” на Елица Петкова и мнението за него от Катерина Ламбринова, Калия Калъчева-Стефан Иванов- Радоил Серафимов…
Така анкетите се „сговарят” помежду си, не секва диалога между различните герои на Новков и картината е пъстра и богата на нюанси. Обединяващото е отдадеността на всеки от участниците в интервютата на онова на което се е обрекъл и на което иска да остане верен, тук и сега, в България.
„Младежката лига” е събрала разговорите на глас с хората населяващи част от света на Новков. Новков „ многопистовия” търсач на истини.
Шабла, август 2025
„Младежката лига. 25 избрани интервюта”, „Хермес”, 2025
