БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
За този филм Светослав Овчаров се готви отдавна.
По негови думи Зако Хеския го е подтикнал да пристъпи към реализацията му още през 1991 г., когато при Димитърпоповата зима по магазините хлябът и сиренето се продаваха с купони.
Зако Хеския е всепризнат авторитет у нас, с когото Овчаров другарува в края на живота му – не случайно го снима в своя филм „Надежда в София“ през 2000 г. и това е последната изява на маестрото пред камерата.
Между впрочем Светослав Овчаров прави своите знаменити документални филми „Коста Паница- черти от живота и времето му“ , 1985, „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“, 1991 и „Фердинанд Български“, 1994.
В игралното кино също се заема с рискови и неблагодарни проекти – „BG – невероятни разкази за един съвременен българин“, 1996, много малко от Алековия свят, личен поглед към една отдалечена, привлекателна и отблъскваща епоха, пресъздадена като стряскащ водевил и особено „Врагове“, 2017, напълно нестандартно претворяване на Балканската война в черно – бяла визия, което изобщо не се интересува от героизма на българския войник в тази уж освободителна сага, а от дрязгите и конфликтите в една войнска част на морския бряг, които водят и до безсмислени човешки жертви.
Времето на тоталитаризма е пресъздадено нестандартно от постановчика – скрупольозно иронично в документалния „Човекът и Народът“, 2011, и като интимна лична драма в „Зад кадър“, 2010.
За основа на „Залог“ служи прочутият заговор на майор Коста Паница от 21 януари 1890 г. и в този аспект излизането му на екран е юбилейно – в чест на 135 г. от подготовката и осуетяването му.
Естествено филмът е лична, авторска (Овчаров е сценарист и постановчик) интерпретация на драматичните събития от онази зима, която кореспондира с фактите, но те са поднесени своеобразно , без да следват буквално обстоятелствата, като претекст, условно пресъздаване и пореден личен поглед към сложната ни история.
Овчаров се е заел с ентусиазъм с този проект не само защото събитията са слабо познати, а и заради тяхната стряскаща актуалност.
Както в края на 19 век, така и сега, страната ни е разкъсвана в своя избор между Европа и Русия, управлявана е хазартно и дръзко от иначе амбициозни и смели натури, готови винаги да се кълнат в името на Отечеството, но преследващи противоположни цели.
Любопитното е, че в случая потушаването на заговора с неизбежните жертви – Паница е екзекутиран на 16 юни 1890 г. – е използван за натиск на България спрямо суверена Турция за получаване на облекчения и придобивки в поробена Македония, за да не се стига там до излишни кръвопролития, точно според еволюционните разбирания на премиера Стамболов.
И още нещо – вкаран е необходимият страничен, европейски поглед към нашенската драма – тя е описана с много носталгия и спотаени емоции от букурещка фотографка – Офелия Попи, в която, естествено, са влюбени враговете Паница и Стамболов и към която не е безразличен и самият княз Фердинанд.
Тя е и алтер егото на постановчика, документиращо историята.
Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу – майорът язди премиера , за да си запали цигара от уличен газов фенер, след което на стълбите пред Четвърти полицейски участък изведнъж го озарява прозрението – „Ама ти наистина искаш да ме убиеш!“, а крайният резултат всъщност облагоделствува по – скоро монарха, отколкото поверената му държава.
И става така, че според финалните обобщения на румънката премиерът умира пет години по – късно при атентат на софийска улица („Раковски“ – б.м.) , а принцът го надживява с още 53…
„Залог“ е впечатляващ преглед на ярки актьорски изяви – Офелия Попи е приятна изненада, Асен Блатечки влага хулиганско мачистки чар в образа на Коста Паница, Захари Бахаров е убедителен и внушителен като непроницаемия и същевременно много прозорлив премиер Стефан Стамболов, Деян Донков е обран, стегнат и достоверен като княз Фердинад.
Допадна ми Гергана Плетньова като фройлайн, Стефан Мавродиев - непосредствен като бръснаря Ахмед, Иван Савов – трагикомичен като подполковника,Малин Кръстев –органичен като полицейския пристав и Валентин Ганев – стабилен като градоначалника.
Както и в други постановки на Овчаров средата и епохата са пресъздадени максимално достоверно и впечатляващо, като заслугата е на оператора Веселин Христов и особена на художника Мила Каланова.
От встъпителните надписи разбрах, че филмът е българо румънска коопродукция.
В това няма нищо лошо, дори се надявам чрез Румъния да се отвори пътя към Европа на самата продукция.
Защото тя представлява интерес както за нашата, така и за европейската публика.
Стискам палци за екранната съдба на „Залог“, тъй като тя е изстрадана и понеже филмът заслужава да се гледа , коментира и осмисли по възможно най – обективен и адекватен начин.
„Залог“, 2025, 105 мин., сц. и реж.Светослав Овчаров, прод. на Омега филмс, Фронт филм, ИА Национален филмов център, БНТ и Авва Ммикс студио Румъния
