БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Вълна от противоречиви чувства ме обзе след като гледах „Бруталистът“ (2024) на Брейди Корбет.
Корбет го познавам като актьор от сериала „Закон и ред“, 2008 – 2010 на Дик Волф и най-вече от „Ескобар“, 2014 на Андрея Ди Стефано с Бенисио дел Торо в главната роля, докато за уменията му като постановчик съдя основно от „Детството на лидера“ от 2015 г., проблемна екранизация на Сартр за живота на амбициозен млад диктатор след Първата световна война, събирателен образ на Ленин и Хитлер.
Естествено прочетох всевъзможни мнения за филма – от суперлативи до пълно отрицание, но и аз не очаквах гала спектакъл от 3 часа и 34 минути.
Безспорно това е свръхамбициозен замисъл, реализиран с рядко вдъхновение и ентусиазъм.
Сценарият на Корбет и Мона Фастволд е разделен на две части от 100 и 90 минути и един епилог от 14 минути като между двете части дори има пауза, каквато навремето пускаха при прожекцията на епоси като „Клеопатра“, 1963.
Филмът е хроника на една нереализирала се американска мечта и обхваща периода от 1947 г., когато архитектът от унгаро-еврейски произход и бивш концлагерист Ласло Тот, изигран от Ейдриън Броуди пристига във Филаделфия до гротесковия провал на проекта „Музей на Харисън Лий Ван Бюрън“ – Гай Пиърс през 1960 г. с преход към епилога с венецианското биенале от 1980 г., което оценява по достойнство приноса на Тот, вече болен и на инвалидна количка, от който финалнаучаваме, че музеят така и остава недовършен към 1973 г.
Тот е прочут архитект от школата „Баухаус“ с изградени модерни сгради в Будапеща, но трудната му адаптация в САЩ включва основно този амбициозен замисъл на Ван Бюрън, оказал се крушение на неговата амбиция и мечта за утвърждаване и приключил с преместването му в Израел по внушение на съпругата му Елизабет – Фелисити Джоунс.
Реализиран обстоятелствено и с грижлив усет към детайла и житейската правда – вдъхновението за постановчика е изграждането на църквата „Свети Йоан“ в Колиджвил, Минесота, строена по планове на унгарския модернист Марсел Бройер от 1953 до 1961г. – заслугата на оператора Лол Кроули, с когото Корбет прави „Детството на лидера“ (2015) и най-вече на композитора Даниел Блумбърг, сътрудничил на сценаристката Фастволд за нейния филм „Бъдещият свят“ от 2020 г., е безспорна, „Бруталистът“ се гледа с внимание , разкривайки рядко показваната и експлоатирана тема за трудната адаптация на евреите в САЩ след Втората световна война, като се оказва, че основна спирачка за тяхната пълноценна реализация се явява влиятелната местна католическа общност.
Нейно олицетворение е Харисън Лий Ван Бюрън, в чиято осанка и поведение посветените веднага ще си припомнят за трудната и невъзможна съвместна работа между Диего Ривера и Нелсън Рокфелер в „Рокфелер център“ в Ню Йорк през 1933 г., а метафората за сблъсъка на твореца със силата на властта и парите е повече от ясна.
Точно по тази причина късното признание на Тот се осъществява в Европа, когато той вече е инвалид и гражданин на Израел.
Като значим и стойностен проект „Бруталистът“ залага на силна и пълноценна актьорска игра.
За мен приятната изненада са Фелисити Джоунс като Елизабет Тот, Алесандро Нивола като Атила Тот и Джо Алуин като Хари Лий Ван Бюрън.
Много убедителен и впечатляващ е Гай Пиърс, изваял с вещина образа на Харисън Лий Ван Бюрън.
Стисках палци и на Ейдриън Броуди за неговата поредна мащабна и ярка изява.
Уви, чудото с Владислав Шпилман и „Пианистът“ от 2002 г. на Роман Полянски не се е повторило.
Въпреки положените усилия Ласло Тот на Броуди се оказва проблемен, потаен, егоцентричен и самовлюбен образ на нарцис и скрит наркоман, чието въздействие помръква във втората част на филма, когато шоуто буквално е откраднато от Фелисити Джоунс.
Подобно на Тот и Броуди се опитва със замах да създаде образ мечта, но се оказва, че не му достига потенциал и крайният резултат бих определил като талантлив полууспех.
Две думи и за заглавието – то е точно, но и провокативно.
Бруталистът е както Ван Бюрън, който така и не успява да реализира своята грандиозна мечта, така и Ласло Тот, който обича да създава внушителни, но и подтискащи модернистични и мащабни конструкции, с които да впечатли и спечели симпатиите на публиката.
Този филм има нужда от специална, подбрана публика, която разбира от изкуство и сложни и обременени човешки отношения и която е готова да приеме творба, толкова обсебена да бъде изкуство, че трудно да допуска до себе си, олицетворение на стила над съдържанието.
Това си е арт хаус кино, напомнящо много на шедьоврите на Ищван Сабо, които ние сме гледали с интерес в миналото в студийните салони.
„Бруталистът“, 2024, 214 мин., сц. Брейди Корбет и Мона Фастволд, реж. Брейди Корбет, продукция на „Каплан Морисън“ и „Брукстрийт пикчърс“
