БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

За този филм са необходими особени сетива, нагласа, желание, но и вяра.

В доброто, в смисъла на живота, в Чудото – че то може да се осъществи, когато много го искаш и е за благородна кауза.

Дали е начало на родното ни православно кино, ми е трудно да кажа.

Филми с религиозна проблематика в България са снимани  и в миналото, достатъчно е да припомня сериалът от преди три години „С река на сърцето“ на Мартин Макариев.

Но е хубаво да се гледа от фенове на „Страстите Христови“(2004) на Мел Гибсън, което ще рече вярващи християни.

За останалите зрители си мисля, че ще бъде по-скоро някакво екзотично преживяване, експеримент, за който ще се сещат след това с носталгия.

„Не затваряй очи“ е заснет по едноименния роман на Мартин Ралчевски от 2022 г.

Ралчевски живее в Англия, определя се като православен автор, пише разкази, сценарии и романи, а „Не затваряй очи“ е първият му реализиран киносценарий.

За него е истински късмет, че се е свързал с режисьора Николай Егерман.

Рядко в съвременното ни кино има примери за такова креативно единомислие, такова искрено желание на екрана адекватно да се пресъздаде света на една книга, на един значим автор.

Най-общо казано в „Не затваряй очи“ е претворена притчата за възкръсналия Лазар, добре позната ни от Новия завет, но вместо Лазар на екрана следим битката със смъртта на раково болната Николина – Ирена Милянкова, която ще бъде спасена най-вече благодарение на силната вяра в Божията помощ от страна на брат й – отец Павел – Александър Кънев.

За да е по-интригуващо повествованието разказът се движи в два темпорални пласта, проследявайки съдбите на невръстния и недъгав Петър от малкия морски град, преживял жестока лична драма през 1982 г. с удавянето на сестра си и на отчето от София от настоящето, като ни е пределно ясно, че към финала пътищата им ще се пресекат  - в снежната планина до Граматиково - и някогашният беглец от дома си и питомец на Бачковския манастир ще помогне на отчаяния отец Павел…

Филмът разглежда същностна, но и болезнено съкровена тема, без да  депресира и  отчайва.

От него, включително и от визията му, дело на Иво Пейчев и от музиката на Евгени Димитров - Маестрото , лъха евангелска чистота и непосредственост, упование в Доброто.

Много силен и органичен е актьорският състав, подбран от Егерман.

В него няма случайни изяви, работи се с желание и неприкрита страст.

Започвайки от Павел Попандов и Мария Каварджикова – родителите на Петър, минавайки през Ирен Кривошиева – майката на Николина и Ирена Милянкова – Николина, Владислав Карамфилов – собственикът на автокъщата, Марин Янев – овчарят, Добрин Досев – следователят, Михаела Павлова – Оля, Христо Гърбов - Петър  и стигайки до Александър Кънев – отец Павел, Николай Урумов – отец Яков и особено Кръстю Лафазанов – отец Стефан, всички играят вдъхновено и правдиво.

Вероятно и затова настъпилият хепи енд не дразни, не се възприема като филмово клише или фокус, а като логична победа на вярата в Доброто и Справедливостта.

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното  души, за да ни даде перспектива и да внуши, че с вяра и доброта е възможно да се борим с трудностите в живота.

Щом „на кино“ това се случва, защо да не е възможно и в реалността!

„Не затваряй очи“, 2025, 108 мин.,сц. Мартин Ралчевски, реж.Николай Егерман, разпространение A +Films