РОСИЦА ЧЕРНОКОЖЕВА

Мисля, че тези думи от заглавието на текста ми: научност, страст и отдаденост в пълна мяра характеризират личността и научната дейност на доц. Стоил Мавродиев от Благоевградския университет „Неофит Рилски“. Доц. Стоил Мавродиев чете лекции по „Увод в психологията“, „История на психологията“, „Психология на стреса“, „Съдебно-психологична експертиза“, „Обща и възрастова психология“. 

И си казвам, с неприкрита завист, че завиждам на тези млади хора – студентите му, че могат да се докоснат и учат от такава богата професионално и общокултурна личност, като доц. Мавродиев. Друг негов принос към професионалната, културната общност в България и читатели-лаици, изкушени от развитието на психологията и в частност – на психоанализата са неговите особено ценни книги: „Основи на психологията“ (2008, 2-ро доп. и прераб. изд. 2019), „Психоаналитичното творчество на Иван Кинкел“ (2017), „Психоаналитичното творчество на Любомир Русев“ (2021) и „Психоанализата в България до 40-те години на ХХ век“ (2022).

След тази кратка визитка на доц. Стоил Мавродиев мисля, че за всекиго става ясно, че той е един от най-видните ни учени – историк на психологията, който изследва  и българските психоаналитични традиции от първата половина на ХХ век. И аз в този опит за творчески портрет ще се отнеса пристрастно и ще представя първо книгата му „Психоанализата в България до 40-те години на ХХ век“. Смело мога да твърдя, че това е един  фундаментален труд. 

С тази книга доц. Стоил Мавродиев запълва голямата празнина, която съществуваше в културата ни досега, а именно историческото и аналитично проследяване, тълкуване и оценяване на авторите и тенденциите в развитието на психоаналитичната мисъл в България, в периода от нейното начало – 20-те г. на миналия век – до 1944 г. Интересът към развитието на психоаналитичната мисъл у нас започна едва след 1989 г. и с този си труд С. Мавродиев най-сетне създаде тази липсваща брънка в научно-културното ни развитие. Много харесвам послеслова на автора към книгата му:

„Целта ми беше да се опитам да разкрия безпристрастно, до колкото е възможно, богатото от теми и идеи, които психоаналитично ориентираните автори са разработили. Съзнателно съм се ограничавал да правя излишни коментари и анализи, защото важното е да изпъкне на преден план творчеството и идеите на Иван Кинкел, Любомир Русев, Младен Николов, Найден Шейтанов, Илия Лингорски и др. В тази връзка ми се струва напълно уместно да цитирам мисълта на Монтен: „Могат да кажат, че в тази книга аз само съм направил букет от чужди цветя, като моя е само лентичката, която ги свързва“.

Тук има няколко момента, които много харесвам: че се дава приоритет на автентичните текстове, че коментарите са ограничени, че се изтъква значимостта на самите автори в конкретното обществено-историческо време. Но и тази „лентичка“, която свързва този „букет“ е много важна, защото авторът Стоил Мавродиев е трябвало това многообразие да го подреди, да го аранжира, да го структурира по идеи, теми, значимост и тази свързваща лентичка – авторството на Мавродиев – е от голяма значимост и характеризира и самия него, като учен и личност. По тази свързваща лентичка съдим за приноса на  труда на С. Мавродиев. 

Тази книга ни дава знание за навлизането и разпространението на учението на Фройд у нас, най-вече от училите в Германия (при „бащата на психологията“ Вилхелм Вунд) и Русия в началото на миналия век български интелектуалци, за началото на Психоаналитичното дружество в България създадено през 1921 г., за неговите членове, темите и идеите, които разработват в статиите и монографиите си. И тези факти ни дават изключителни знания за нивото на обществено-културния живот на страната по онова време. Не без гордост може да тълкуваме високото научно ниво на творците в една България, която едва преди години отърсила се от робството се появява на европейската и световна сцена – вече прохожда в обществено-културно отношение и се нарежда до водещите културни нации в изучаване дебрите на психичното, менталното и това, което става на вътрешната ни душевна сцена. България само може да се гордее с тези първопроходци. 

От текстовете на българските учени се вижда как идеите на психоанализата рефлектират в България, как през тези идеи се чете националното, как те имат и принос дори към европейските идеи. Например, трудът на Иван Кинкел „Към въпроса за психоаналитичните основи и произхода на религията“ е оценен, като приносен и значим, и е поместен в сп. „Имаго“. Лично д-р Ото Ранк, сподвижникът на Фройд написва на Кинкел благодарствено и подкрепящо писмо.

Като подготвящи книгата на доц. Стоил Мавродиев „Психоанализата в България до 40-те години на ХХ век“ са и двете му книги „Психоаналитичното творчество но Иван Кинкел“ (2017) и „Психоаналитичното творчество на Любомир Русев“ (2021). И за трите книги авторът е прегледал множество статии и студии от излизащите по това време списания „Мисъл“, „Златорог“, Философски преглед“, „Българско училище“, „Училищен преглед“, както и излезлите, като самостоятелни книги, разглеждащи психоаналитични въпроси.

Книгата „Психоаналитичното творчество на Иван Кинкел“ е много ценна с това, че творчеството на Иван Кинкел е разгледано в контекста и на други учени и творци в областта на психоанализата, и в контекста на обществено-историческото развитие на страната ни по това време. През 1921 г. в София се основава Психологическо дружество от д-р Никола Кръстинков. А през 30-те г. фройдистите основават психоаналитично дружество, просъществувало до началото на Втората световна война. Стоил Мавродиев детайлно ни запознава с членовете и на двете дружества – все водещи лекари и учени от началото на века у нас. Книгата пространно разглежда широк кръг въпроси: животът и творчеството на Иван Кинкел. Важно е да отбележим, че само на развитието на психоанализата Иван Кинкел посвещава 14 ценни труда.

Други въпроси са отношенията психоанализа и социология, философия и психоанализа, психоанализ на престъпността, проституцията и самоубийството и много други детайли, които читателят ще открие при прочита на книгата. Нека кажем още, че личността и творчеството на Иван Кинкел се разглеждат и в един „диалог“ с творбите и идеите на Фройд, от което се вижда, че Иван Кинкел не е само един ученик или епигон на Фройд, а по много теми и идеи нашият учен, може да се каже, е пълноправен партньор на бащата на психоанализата. Както казахме по-горе трудът на Кинкел „Към въпроса за психоаналитичните основи и произхода на религията“, отпечатан в „Имаго“ 1921 г. е оценен от Фройд и обкръжението му и то тогава, когато самият Фройд разсъждава и пише по тези въпроси за религията в своите по-късно издадени „Бъдещето на една илюзия“/1927/ и „Неудовлетвореността от културата“ (1930).

Голямата заслуга на доц. Стоил Мавродиев е, че реабилитира така ценната личност и учен – Иван Кинкел, който след 1944 г. за няколко поколения бе неизвестен и забравен.

Другата книга, която доразвива и допълва картината на развитието на психоанализата у нас е „Психоаналитичното творчество на Любомир Русев“ (2021). Тази книга също е много значима. Никой друг, освен Стоил Мавродиев, не е разглеждал задълбочено личността и творчеството на Любомир Русев. Той е психолог, философ, педагог, учител и наред с това активен популяризатор на идеите на Фройд. През идеите на психоанализата Любомир Русев чете и литературното творчество. А това е едно от най-естествените и наложителни симбиози между две основни духовни човешки дейности – психоанализа и литература. Любомир Русев прави нещо оригинално и резултативно – психоаналитичен анализ на Ботевото и Яворовото творчество. Наред с това и на отделни творби на Вазов, Пенчо Славейков, Дебелянов.

За някои тесногръди умове този подход и прочит на класиците ни дори им се струва еретичен. Но истината е друга: това е най-естественият подход към големите творци и въобще към литературното дело и Любен Русев пръв прокарва тази партина. А когато си пръв – тълкуванията може да са всякакви. Затова и заслугата на Стоил Мавродиев е голяма – извади от забвение и този наш значим психоаналитик. Затова е и толкова актуален изводът на Стоил Мавродиев: „Убеден съм, че творчеството на българските философи, педагози, психолози и психоаналитици от първата половина на ХХ век трябва да се препрочита и познава“.

Последна по ред, но не и по значение ще представя книгата на доц. Мавродиев „Основи на психологията“ (2019). Този том от 440 страници е съхранил между кориците всичко значимо в областта на тази толкова привлекателна, важна и деликатна наука – психологията. Толкова алигорично и подходящо е оформлението на първата корица – детайл от „Сътворението на Адам“ на Микеланжело. Докосващите се ръце на Бог и Адам и реещите им се фигури в пространството. Бих казала – духовното и душевно пространство. Стоил Мавродиев създава една фундаментална книга: тук има исторически преглед, методология, категории в психологията, детерминираност и каузалност на психичното. И още: психичното и соматично здраве. И дори – знание за професията на психолога. И накрая, отново думи на доц. Стоил Мавродиев, които ще дооформят значимостта му, като учен и личност: „…психологията помага на хората да решават екзистенциалните проблеми, кризите, тя се включва във всички сфери на обществения живот.“

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.