БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На излизане от киносалона чух полярно противоположни мнения за „Диада“. Единият ми приятел заяви – „Суров и тежък филм. Натовари ме, но все пак трябва да се следи българското кино“, а другият бе направо безапелационен – „Ако знаех, че ще гледам такава помия, никога нямаше да вляза в залата.“

„Диада“ е филм, който няма да те остави равнодушен и ще предизвиква постоянно разнопосочни реакции. Това е заложено в структурата му, а и в неговата идейно-философска концепция. И веднага уточнявам – нищо общо със слънчевите и ведри филми на класиците на детско-юношеското ни кино –  Иванка Гръбчева и Димитър Петров.

„Диада“ е в пълния смисъл на думата авторски филм на Яна Титова. Тя е автор на едноименния роман, излязъл на 10 ноември,  сценарист и режисьор, а има и малка камео роля в него.

В добавка съпругът й Александър Алексиев е продуцент, а още една семейна двойка подпомага начинанието й –  Силвия Лулчева и Васил Бинев.

Яна Титова я познавам като актриса и режисьор основно от популярния тв сериал „Откраднат живот“ 2016 – 2021, в който се подвизаваше като Дарина, бившата годеница на Каракьозов и на който сериал режисира част от епизодите.

Амбицията й да работи в голямото кино се увенча с успех с „Доза щастие“ през 2019 г., с който повдигна завесата за нерадостната участ на родните наркомани, а през 2023 г. разказва откровено и брутално нагледно какво се случва с обществото ни 34 години след началото на демократичните промени у нас.

Социумът ни е в криза – при това тотална – и в семейството, и в училището, и в реалния живот. България се е превърнала в едно неуютно, дразнещо и потъващо в летаргия място, в което просто няма щастливи хора.

Приятно изключение би трябвало да бъде десетокласничката Дида/ Маргарита Стойкова, красиво и обаятелно момиче с необходимото самочувствие и амбиции да просперира като художник, но… Нейната американска мечта няма да се сбъдне – майка й Светлана/Жаклин Дочева, води жалко съществуване като  сервитьорка в малък ресторант и не е готова да я приеме и подпомага, а баща й – Митьо/Цветан Алексиев е типичен пияница и нещастник, грубиян и простак, който дави в алкохола своя пропаднал в живот, чиято последна добавка е уволнението му

от системата на БДЖ. Остава приятелката Ива/Петра Църноречка.Тя обаче се опиянява от жеста си да купи мотор с парите на майка си на своето гадже и живее в неин свят, в който няма място за проблемите на Дида…

Не случайно финалната среща между двете на покрива на къщата завършва със скандал и пълна взаимна неприязън. За атмосферата в училище само посочвам, че не бих искал да съм сега преподавател в държавно школо, за да не се превърна в посмешище и обект на подигравки от озлобените тийнейджъри, каквато участ има учителката по английски език г-жа Гълъбова/Силвия Лулчева, тъй като алтернативата е да деградирам до циник и педофил като физкултурника Сираков/Иван Бърнев…

Ако и да е само 89 минути „Диада“ се гледа с усилие и напрежение – все едно зрителят е изправен пред тест или съдебно заседание, където трябва да даде оценка на случващото се пред очите му, а е пределно ясно, че той – реципиентът – няма ресурс за индивидуални реформи.

Оценявам смелостта и упоритостта на Титова да защити и представи пред публиката своя изстрадан проект, но се питам колко зрители ще издържат подобна тягостна и тежка драма?

Като, разбира се, стискам палци за съдбата й. Защото „Диада“ е честно и безкомпромисно реализиран филм, с уверена и търсеща ясни послания режисура, впечатляваща операторска работа на Мартин Балкански, леко хаотичен монтаж на Бохос Топакбашиян и много силни и запомнящи се актьорски изяви.

Младите Маргарита Стойкова и Петра Църноречка буквално са се слели с образите си, а от по-старите професионалисти отделям модификациите на Иван Бърнев/Сираков, Цветан Алексиев/Митьо, Силвия Лулчева/г-жа Гълъбова, Жана Яковлева/учителката по математика г-жа Михайлова и Васил Бинев като директора на училището г-н Пиронков.

Без да предизвиква положителни емоции със своя критичен патос „Диада“ разкрива открито обществените ни недъзи, показва ни, че живеем неполноценно , без идеали и перспектива и ни кара да се замислим.

Дали да продължаваме да вегетираме по същия модел или да направим опит за промяна…

 

„Диада“, 2023, 89 мин., сц. и реж. Яна Титова, производство NO BLINK Pictures

 

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…