SKIF

Абсурдите и жестокостите на апартейда в Южна Африка стават ясни още от първите минути на този добре направен филм, имал късмета да стъпи на истинска история. 

Драмата на Сандра Ланг  - тъмнокожо момиче, родено в бяло семейство на африканери, е голяма. Докато иска да се води бяла, това е невъзможно. Когато пожелава да е черна, също се оказва проблем. Това бяло по възпитание, но тъмнокожо на вид момиче катастрофира в живота, защото избира да живее със себеподобните си, а там го чака пак отхвърляне. Съвместният живот с чернокож завършва с побой, а отхвърлилите я родители й прощават едва преди смъртта си. Братята й отказват да я видят и днес, научаваме от финалните надписи на филма. И всичко това – заради един нюанс в цвета на кожата. 

„Кожа” описва събития от 60-те до 90-те години – съвсем близкото минало, за което тогава знаехме, но не и че е чак толкова несправедливо. В главната роля Софи Оконедо – британка с нигерийски баща и майка еврейка - изгражда завладяващ реалистичен образ. Не по-зле се справя и малката актриса, играеща Сандра – Ела Рамангване. Сам Нийл и Алис Крайг в ролите на родителите са напълно убедителни. Прототипът – истинската Сандра Ланг, участва лично и може да бъде видяна в сцената във фабриката за червила зад рамото на Софи Оконедо.

Филмът е шествал предимно по независими фестивали и е взел 22 международни награди. Съвсем заслужено. 

Антъни Фабиан е режисьор, продуцент и сценарист на лентата, излязла по екраните през 2009 г. „Кожа” е първият му игрален филм. Силата му е в документалистиката и това особено много му помага тук. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...