SKIF

Абсурдите и жестокостите на апартейда в Южна Африка стават ясни още от първите минути на този добре направен филм, имал късмета да стъпи на истинска история. 

Драмата на Сандра Ланг  - тъмнокожо момиче, родено в бяло семейство на африканери, е голяма. Докато иска да се води бяла, това е невъзможно. Когато пожелава да е черна, също се оказва проблем. Това бяло по възпитание, но тъмнокожо на вид момиче катастрофира в живота, защото избира да живее със себеподобните си, а там го чака пак отхвърляне. Съвместният живот с чернокож завършва с побой, а отхвърлилите я родители й прощават едва преди смъртта си. Братята й отказват да я видят и днес, научаваме от финалните надписи на филма. И всичко това – заради един нюанс в цвета на кожата. 

„Кожа” описва събития от 60-те до 90-те години – съвсем близкото минало, за което тогава знаехме, но не и че е чак толкова несправедливо. В главната роля Софи Оконедо – британка с нигерийски баща и майка еврейка - изгражда завладяващ реалистичен образ. Не по-зле се справя и малката актриса, играеща Сандра – Ела Рамангване. Сам Нийл и Алис Крайг в ролите на родителите са напълно убедителни. Прототипът – истинската Сандра Ланг, участва лично и може да бъде видяна в сцената във фабриката за червила зад рамото на Софи Оконедо.

Филмът е шествал предимно по независими фестивали и е взел 22 международни награди. Съвсем заслужено. 

Антъни Фабиан е режисьор, продуцент и сценарист на лентата, излязла по екраните през 2009 г. „Кожа” е първият му игрален филм. Силата му е в документалистиката и това особено много му помага тук. 

 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове – домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.“

Фьодор Шаляпин, руски оперен певец, роден на 13 февруари преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова