SKIF
Какво се получава, когато събереш в общ филм звезди като Брадли Купър, Сиена Милър, Ума Търман, Алисия Викандер и Ема Томпсън? Вероятният отговор е - страхотен хит. Джон Уелс обаче направи малко вероятното - "Изпепелени" е блудкаво клише на изтърканата вече до крайност тема за готвача супермен.
Когато липсва хубава история, и Господ да играе в нея, не може да я спаси. "Прегорели" се опитва да направи готварски екшън и донякъде успява - само по отношение на недостатъците на жанра. В кухнята на Брадли Купър и компания се мятат чинии и тигани, крещи се и се изхвърля храна като за световно. Дано актьорите не са получили дискова херния, докато са стояли наведени над кухненския плот, докато заснемат час и 40 минути слабо кино.
В идеята за някогашен младежки готварски тим, шоколуван в Париж, след това пръснал се по света, за да се срещне в Лондон, има хляб. Заради липсата на реалистична човешка история обаче, сюжетът остава кух. Аналогията със седемте самураи в кухнята, чиито отношения се лашкат от кръвни братя до смъртни врагове, е лишена от всякаква достоверност и от психологизъм, а и е доста лошо разказана. Драмата на главния герой е нелогична, неизяснена и невълнуваща - на приливи и отливи той ту е мачо, ту истеричен тиранин. Брадли Купър дава всичко от себе си, но героят му така и не добива плътност. Зле е и гримът му, особено в момента, в който пребит и окървавен трябва да сготви храна за критиците от "Мишлен", от които чака почти невъзможната си трета звезда.
Като цяло внушението на филма не е, че скъпите ресторанти правят изкуство с храната. По-скоро се засилват съмненията ни като клиенти какво всъщност става зад плътно затворените врати на кухнята. Ясно е, че дори храната на баснословни цени идва от фризера, а главният готвач я пипа с ръцете си парче по парче. Уелс всъщност търси точно обратния ефект - иска да ни покаже последния мохикан, който се бори за автентична храна и се съпротивлява на технологиите. За жалост, не е успял.
