SKIF

Най-нестандартната роля на Робин Уилямс – този прекрасен комик, снимал се в десетки оптимистични филми, е в „Булевард”. Лебедовата песен на актьора е като предверие към смъртта му – гледаш и разбираш, че му остава малко. Той е тъжен, депресиран, смачкан, нещастен, сериозен. Гледаш познатата физиономия, но тя не те разсмива. Цялата му роля стиска за гърлото, филмът е подтискащ, често каращ те да се чувстваш неудобно като зрител.

Има много силен трагизъм в изпълнението на Уилямс в ролята на възрастен мъж, който от 12-годишен е осъзнал, че е гей, но цял живот не смее да прекрачи рамките, поставени от обществото. И по ирония на съдбата точно в момент, в който кариерата му най-накрая се развива, се влюбва в момче от ъндърграунда. Това му струва стабилния брак с интелигента жена, повишението, приятелските вечери, но му спечелва свободата да бъде себе си. Естествено, след като получава брутален урок, че и гей проституцията е подчинява на същите закони като другата – прави се за пари, а не от любов. Романтично настроеният герой на Уилямс очевидно си е извадил поука, защото отвореният финал на филма е оптимистичен – виждаме го усмихнат на среща с мъж. 

„Булевард” не е сензация, но си струва да се гледа заради майсторлъка на Уилямс и за да се простим с него. Филмът обаче е очевидно е част от задаващата се силна вълна от кино с гей сюжети. Само преди ден „Златен лъв” във Венеция взе лента на абсолютно същата тема. Дали заради политическа коректност или заради масовото падане на забраните за гей браковете, или може би заради изтъркването на хетеросексуалните истории – хомо любовта с всичките й драми, проблеми и табута явно ще е новата златна мина в киното. 

Колкото до Уилямс – ролята му ще влезе в класацията на най-добрите му изпълнения заради отличното решение на режисьора да му я даде в, за жалост, най-тежкия момент от живота му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора