SKIF

Най-нестандартната роля на Робин Уилямс – този прекрасен комик, снимал се в десетки оптимистични филми, е в „Булевард”. Лебедовата песен на актьора е като предверие към смъртта му – гледаш и разбираш, че му остава малко. Той е тъжен, депресиран, смачкан, нещастен, сериозен. Гледаш познатата физиономия, но тя не те разсмива. Цялата му роля стиска за гърлото, филмът е подтискащ, често каращ те да се чувстваш неудобно като зрител.

Има много силен трагизъм в изпълнението на Уилямс в ролята на възрастен мъж, който от 12-годишен е осъзнал, че е гей, но цял живот не смее да прекрачи рамките, поставени от обществото. И по ирония на съдбата точно в момент, в който кариерата му най-накрая се развива, се влюбва в момче от ъндърграунда. Това му струва стабилния брак с интелигента жена, повишението, приятелските вечери, но му спечелва свободата да бъде себе си. Естествено, след като получава брутален урок, че и гей проституцията е подчинява на същите закони като другата – прави се за пари, а не от любов. Романтично настроеният герой на Уилямс очевидно си е извадил поука, защото отвореният финал на филма е оптимистичен – виждаме го усмихнат на среща с мъж. 

„Булевард” не е сензация, но си струва да се гледа заради майсторлъка на Уилямс и за да се простим с него. Филмът обаче е очевидно е част от задаващата се силна вълна от кино с гей сюжети. Само преди ден „Златен лъв” във Венеция взе лента на абсолютно същата тема. Дали заради политическа коректност или заради масовото падане на забраните за гей браковете, или може би заради изтъркването на хетеросексуалните истории – хомо любовта с всичките й драми, проблеми и табута явно ще е новата златна мина в киното. 

Колкото до Уилямс – ролята му ще влезе в класацията на най-добрите му изпълнения заради отличното решение на режисьора да му я даде в, за жалост, най-тежкия момент от живота му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.