SKIF

Най-нестандартната роля на Робин Уилямс – този прекрасен комик, снимал се в десетки оптимистични филми, е в „Булевард”. Лебедовата песен на актьора е като предверие към смъртта му – гледаш и разбираш, че му остава малко. Той е тъжен, депресиран, смачкан, нещастен, сериозен. Гледаш познатата физиономия, но тя не те разсмива. Цялата му роля стиска за гърлото, филмът е подтискащ, често каращ те да се чувстваш неудобно като зрител.

Има много силен трагизъм в изпълнението на Уилямс в ролята на възрастен мъж, който от 12-годишен е осъзнал, че е гей, но цял живот не смее да прекрачи рамките, поставени от обществото. И по ирония на съдбата точно в момент, в който кариерата му най-накрая се развива, се влюбва в момче от ъндърграунда. Това му струва стабилния брак с интелигента жена, повишението, приятелските вечери, но му спечелва свободата да бъде себе си. Естествено, след като получава брутален урок, че и гей проституцията е подчинява на същите закони като другата – прави се за пари, а не от любов. Романтично настроеният герой на Уилямс очевидно си е извадил поука, защото отвореният финал на филма е оптимистичен – виждаме го усмихнат на среща с мъж. 

„Булевард” не е сензация, но си струва да се гледа заради майсторлъка на Уилямс и за да се простим с него. Филмът обаче е очевидно е част от задаващата се силна вълна от кино с гей сюжети. Само преди ден „Златен лъв” във Венеция взе лента на абсолютно същата тема. Дали заради политическа коректност или заради масовото падане на забраните за гей браковете, или може би заради изтъркването на хетеросексуалните истории – хомо любовта с всичките й драми, проблеми и табута явно ще е новата златна мина в киното. 

Колкото до Уилямс – ролята му ще влезе в класацията на най-добрите му изпълнения заради отличното решение на режисьора да му я даде в, за жалост, най-тежкия момент от живота му.