В есето "Терористът в мозъка на съпруга ми" Сюзън Шнайдър - жената на Робин Уилямс, разказва за тежкото му заболяване, довело го до самоубийство, съобщи „Дневник“. Текстът е публикуван на страницата на Американската академия по неврология - neurology.org. Известният актьор се обеси на 11 август 2014 г. на 63 години вследствие на заболяване от тежка деменция и Паркинсон.

Още в първото изречение Шнайдър обяснява, че пише, за да помогне на невролозите да разберат по-добре пациентите си, които страдат от същите болести. Според патолозите Уилямс е имал една от най-агресивните форми на деменция с висока концентрация на телца на Леви (LBD) в мозъчния център, отговорен за емоциите на страх и тревожност.

"Това е била причината за параноята и неприсъщите му реакции. Как ми се ще той да знаеше за това, когато се мъчеше - че не е слабост на ума му или духа му, както той мислеше", пише Шнайдър. "Робин губеше разсъдъка си и го осъзнаваше. Можете ли да си представите болката и безпомощността, която е чувствал, усещайки как се разпада като личност? При това без да знае причината и без никой да може да му помогне - дори с цялата интелигентност и любов на света.“

"Искам някак да си рестартирам мозъка", казвал актьорът, който осъзнавал в какви тежки състояния изпада и много страдал от това. Лекарите му направили множество лабораторни тестове и скенери, но всичко било в норма освен високите нива на кортизол. „Имам ли Алцхаймер? Деменция? Шизофреник ли съм?“, питал Уилямс. Отговорът и на трите въпроса бил „не“.

През цялото време актьорът се подлагал на психотерапия, медитация, йога, карал колело, но нищо не повлияло върху тежките му симптоми за дълго. Семейството го обградило с любов, отдали се на любими неща – семейни празници, разходки, гледане на любими филми. Ръката му обаче започнала все повече да трепери. В разговор не намирал думите, които искал да използва. Мъчело го тежко безсъние. Завладяла го депресия. Започнали халюцинации, за които той никога не споделил с близките си, но медиците са уверени, че ги е имал, анализирайки негови записи. Съпругата му се срещнала с различни лекари, но никой не дал надежда, че нещо може да се подобри. Всички казвали, че става дума за изключително тежък случай на патологичната болест.

По ирония на съдбата последният ден на Шнайдър със съпруга й бил изключително спокоен и щастлив. Двамата си пожелали лека нощ и тя си легнала обнадеждена, че състоянието му се подобрява.

След смъртта на актьора жена му се посвещава на изучаването на неговата болест и смята, че ранните симптоми не са разчетени правилно. Днес Шнайдър е в борда на директорите на Американската фондация за изследване на мозъка и целта й е да помогне на милионите, страдащи от заболяването на съпруга й. Тя насърчава невролозите да не се предават, а да открият лечение за деменцията с висока концентрация на телца на Леви.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.