Джон Фавро – режисьор на новата версията на кинокласиката „Цар Лъв“, призна, че е поставил „капан“ за зрителите на филма му. Само един кадър не е плод на компютърна анимация. Това Фавро призна в профила си в „Туитър“.

„Включих един кадър, който ние в действителност направихме в Африка, за да разберем, дали някой ще го забележи“, споделя режисьорът.

 

Въпросният кадър е фотография, на изгрева на слънцето над саваната. Пейзажната снимка се появява в началото на филма и е качена в „Туитър“. Останалите 1490 кадъра са направени от експерти по компютърна графика.

Римейкът е дословен по версията от 1994 г. Бюджетът е над 260 млн. долара.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“

Луи Мал – френски режисьор, роден на 30 октомври преди 94 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.