ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

“Жената прилича на добре подредена маса, която оценяваме с различно око преди и след ядене”. Този многозначителен афоризъм принадлежи на един от големите майстори на перото – Оноре дьо Балзак, който според спомените на негови съвременници “изгълтвал” закръглените си любовници така лакомо, както и храната.

Въпреки не особено привлекателната си външност писателят нямал проблеми с нежния пол. Още на млади години натрупал солиден еротичен опит с куртизанки и проститутки,  така блестящо описани в романа му “Възход и падение на куртизанките”. Апетитът на Балзак за все повече и повече любовни завоевания бил направо ноутолим, затова и повечето му връзки били откровено сексуални. Но през живота си той имал и няколко големи сърдечни романа.

Бил на двайсет и три, когато започнала страстната му любов с четиридесет и петгодишната Лора дьо Берни, станала по-късно прототип на самотната и застаряваща жена в книгите му. Тази странна и скандална връзка продължила цели петнайсет години! Междувременно Балзак се впуснал в друга авантюра – с руската аристократка, вдовица на френски благородник – херцогиня Д, Абрантес. Тя е била любовница и на прочутия австрийски политик Метерних, а на Балзак уредила погасяването на солидна част от огромните му  дългове. 

Единствена от всички ухажвани от него дами с висок ранг, маркиза Дьо  Кастри  му отказала благоразположението си с аргумента, че не можела да сподели леглото си с такъв “дебел и грозен мъж”!..

В началото на 30- те години на  19 век писателят получил писмо от своя неизвестна почитателка, подписано с думата “Чужденка”. Оказало се,че това била полската аристократка Евелина Собанска - Ханска (1801- 1882), също като него – нито млада, нито красива и при това омъжена за доста по-възрастен от нея, но прекалено  богат мъж, Вацлав Хански, предводител на полското дворянство.  А в нейната по- малка сестра Каролина Собанска бил влюбен Пушкин.  След продължителна коренспонденция, Балзак и  Евелина Ханска се срещат тайно в Швейцария, за да поставят началото на една седемнайсетгодишна епистоларна любов, освежавана от време на време със скришни срещи. Клетвата за вярност обаче не попречила на Балзак да се люби редовно и с други жени – все аристократки и при това богати, чийто пари използвал,за да изплаща дълговете си. А той умеел, както никой друг, да ги трупа!Една от тях – младата  Мари Луиз дьо Фресни, дори му ражда извънбрачно дете...

През 1841-ва, когато съпругът на госпожа Евелина Ханска продава Богу дух, тя е бременна от своя любим Оноре, но детето умира при раждане. Гордата полякиня се смилява над писателя и се омъжва едва след като той се разболява от рак на стомаха. Пет месеца по- късно 51- годишният Оноре дьо Балзак напуска този свят в постелята си, докато съпругата му спи в съседната стая...

 Евелина Ханска, портрет от Хенрих Валдмюлер

-------

 МИСЛИ НА БАЛЗАК

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите.

• Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.

• Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.

• Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив — всичко.

• Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.

• Любовта прощава или всичко, или нищо.

• Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.

• Колкото повече съдиш, толкова по-малко обичаш.

• Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

• Истинската любов е вечна, безкрайна, винаги прилича на себе си,  тя е спокойна, чиста, без насилствена демонстрация.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин