Писмо, написано от ренесансовия художник и историк Джорджо Вазари, беше върнато на собствениците му в Тоскана повече от 20 години след като беше откраднато, съобщи Ройтерс, позовавайки се на италианската полиция.

Писмото е с дата 18 март 1566 г. и е оценено на около 20 000 евро. То изчезна от архива на музея на историческото наследство „Фратернита дей Лайчи“ в Арецо през 2001 г. и беше открито с помощта на клоновете на аукционната къща "Сотбис" в Лондон и Брюксел, каза полицията.

Било е собственост на белгийско семейство, което го е предало на музея, когато е научило за произхода му.

Вазари, който се смята за първия историк на изкуството, е роден в Тоскана, където е служил на италианската политическа династия Медичи във Флоренция.

Писмото е написано с официален тон и е изпратено до ректорите на благотворителната организация „Фратернита“, за да бъде обсъден фламандският художник Ян ван дер Страт, известен също като Джовани Страдано, който е активен творец във Флоренция през 16 век.

В писмото Вазари разкрива хонорарите на художника и коментира напредъка в творбите му.

Източник: БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина