"Свободна Европа"

„Много често в България поддържаме комплекса на малката култура. Да, факт е, че нямаме особено силно присъствие на международната културна сцена, но въпреки това аз смятам, че ние имаме изключителни артисти, изключително интересни проекти, които могат да ни представят като малка, но интересна държава“.

Думите са на Десислава Бинева, директор на Българския културен институт в Париж и инициатор на проекта „Българските букви“ във Франция.

От началото на юни до края на септември жители и гости на Париж, разхождайки се по едно от най-посещаваните места за отдих – бреговете на Сена, ще срещат арт-инсталацията, която представя седемте букви от българската азбука без графичен еквивалент в латинската и гръцката азбука - Б, Ж, З, Ц, Ч, Щ, Ъ. Те са изработени като пейки от екип на фондацията „Прочети София“ (директор Тодора Радева, художник Кирил Златков, архитекти Анета Василева и Иван Иванов). Към всяка пейка са приложени стихове на български с превод на френски на някои от най-интересните съвременни български поети, сред които Георги Господинов, Надежда Радулова, Силвия Чолева и други.

„Има приложен и достъпен текст за кирилицата, която реално е третата официална азбука в Европа и която ни представлява като държава“, допълва Десислава Бинева, без която буквите едва ли щяха да се намират на бреговете на Сена. Пред "Свободна Европа" тя разказва, че не е било лесно да се убеди кметсвото на френската столица. След като са преминали през дълга процедура, проверки от полицията, в крайна сметка са харесали проекта и са го допуснали в центъра на града. Според данни на общината пикът на посещаемостта на района на арт-инсталацията е през летните месеци на юни, юли и август. Те очакват около 600 000 души да видят българските букви.

„Към момента отзивите са изключително добри, ние бяхме и на място, наблюдавахме хората. Интересно им е, забавляват се, някои го приемат като място за отдих, други се зачитат наистина. Аз съм далеч от мисълта, че всеки един от тях ще прочете всички поеми, които са там, но въпреки това бих се радвала, ако половината от тези хора, които се спрат, прочетат по едно българско стихотворение или кратката информация за кирилицата, която сме приложили към всяка една от инсталациите“, казва организаторката.

Бинева е директор на Българския културен институт в Париж от март месец. Родена е във Варна, където завършва Френската езикова гимназия. Магистър е по връзки с обществеността от Софийския университет, работила е като изпълнителен директор на НДК и ръководител на Съюза на издателите в България. Голяма част от работата си до този момент е посветила на популяризирането на българската култура в чужбина. Работила е с международната школа на Райна Кабаиванска и е била част от независимите проекти на Теодор Ушев в България и Европа.

За настоящата си работа казва, че основната задача на тези културни институти е да отварят вратата между различни публики, творци и артисти. "Смятам, че това е начинът по максимално достъпен начин да достигнем до максимално широка публика“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.