Чичо Стоян (Стоян М. Попово) - един от най-талантливите представители на българската детска литература от началото на ХХ век, е роден на 21 юни 1866 г. в пернишкото село Дивотино. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война. Мобилизиран е и във войните през 1912–1918 г. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с детска поезия, десетки поколения знаят неговите „Играчка-плачка”, „Щъркел”, „Калинка”, „Анка и Писанка”, „Сърдитко”, „Таралеж” и др. Автор е и на находчива еротична поезия, за която е наречен „Българския Бокачо“. Събрал е всичко в скандалните „Ергенски раздумки“, „Нашенски раздумки“, „Шопски раздумки“, издадени преди век. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.
През 1892 г. Стоян Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 г. се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 г.
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи -
Николинка, Ваньо, Митко
викат му сърдитко.
Меци-мецани
Пустите меци-мецани
слезли от върли балкани
в нови, момчешки премени,
сякаш са селски ергени —
долу в селото да идат,
сбора, хорото да видят.
Хем вървят, хем се подритват
хем се самички запитват:
— Що ли ще, меци, да стане
в селските равни мегдани,
ако ни някой усети,
че не сме момци напети,
а сме си меци-мецани
горе от наште балкани?
Врабче
Сняг се сипе на парцали;
вее буря, веят хали.
А отвън се чуй врабчето
как се моли на детето.
И кой знае му езика,
той разбрал би как му вика:
— Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
Нека веят бури, хали,
нека сняг се сипе, вали…
Ако имаш, ти сърце,
то ми хвърляй по зрънце.
Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
И игрив, и скоклив!
Джив-джив, джив-джив!
Играчка-плачка
Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.
Ударил се, разплакал се,
от играчка — ей ти плачка!
Дошла жаба — стара баба;
хванала го, вдигнала го.
Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!
Славен концерт
В задний двор на
леля Сава
днес концерт се
чуден дава.
А свирците —
туй сме ний,
някой духа,
някой бий:
— Тра-ла, ра-ла,
тра-ла ри
входът струва
пет пари!
Тра-ла, ра-ла
тра-ла ри
а за бедни —
без пари!
Но се никой
не явява
и за наший
труд не дава —
тра-ла, ра-ла,
тра-ла, ра —
ни петаче,
ни пара!
Само вуйчо —
да не свирим,
а да спрем
и се смирим,
да престанем
с наший шум
с нашто тра-ла,
ра-ла бум —
даде ни по
пет пари.
Тра-ла, ра-ла
ра-ба ри —
даде ни по
пет пари.
