Балонче хвърковато, 

червено като мак, 

приятелче крилато, 

защо побегна пак? 

Във моята ръчица 

не ти ли бе добре? 

Отскубна се и литна 

към синьото небе. 

Ти жеравите гониш, 

видя ли, че познах? 

Но твоето местенце не е, 

братле, при тях. 

С балончета играят 

послушните деца, 

а птиците желаят 

мушици и зрънца. 

Балонче хвърковато, 

аз каня те с поклон: 

Ела да си играем 

на нашия балкон! 

Балонче хвърковато, 

червено като мак, 

ще чакам цяло лято 

при мен да дойдеш пак. 

Ветрецът ще ти каже 

къде живея аз, 

без дъх да стигнеш даже, 

ела си пак при нас.