Нейоми Клайн - лицето на алтерглобализма и позната в България с книгата си „Шоковата доктрина”, прави безпощаден анализ на климатичната криза и сочи виновните за глобалното затопляне в „Това променя всичко“. Книгата й е вече преведена на български от „Изток – Запад”. Тя излиза на английски през 2014 г. и бързо оглави класациите за най-продавани нехудожествени издания.

Според критиката „Това променя всичко“ е най-провокативната й книга. Клайн умно и последователно развенчава всички популярни митове, свързани с драматичните климатични промени в света. Тя е категорична, че основната причина за глобалното затопляне е алчността на капиталистическия пазар и засягащи всички нас са последиците от тази алчност. 

„Можем ли да се справим? Всичко, което знам, е, че нищо не е неизбежно. Нищо, освен това, че климатичните промени променят всичко. И за много кратко време същността на тази промяна все още зависи от нас. ? Радикалните  промени ще се случат само ако обикновените хора масово се надигнат на протест. И ако са решени на всяка цена да решат кризата с климата - може би най-опасната за човечеството и за планетата досега. 

Защото мащабите й са всесветски и всеобхватни, и тя променя всичко: и това, което можем да направим, и онова, на което се надяваме, както и всичко, което можем да изискваме от себе си и нашите политици. А те ни казват: нещата са неизбежни и вече нищо не може да се стори“, категорична е Клайн.

НЕЙОМИ КЛАЙН (45) е канадска журналистка, автор и активист, известна с нейните политически анализи и критика на корпоративната глобализация От 2011 г. е в Управителния съвет на международната организация за борба с глобалното затопляне и въглеродните емисии 350.оrg. Първата й книга е „Без лого“. В нея разглежда резултатите от рекламната индустрия и консуматорската култура в развитите страни. Следва сборникът „Огради и прозорци“, описващ организираните протести срещу интересите на корпоративната глобализация. В третата си книга, „Шоковата доктрина“, журналистката анализира световните политико-икономически процеси през последните десетилетия. Ключовите въпрос е: „Каква глобализация искаме – за корпорациите или за хората?“ Във всеки случай тя е на страната на хората.