" И ще познаете истината,

и истината ще ви направи

свободни"

/ Йоан 8:32 /

М И Т О В Е Т Е

ВЪЗХВАЛАТА

Неоспорима истина е, че първата изява на човешката словесност е митът. Неможейки да си обясни някои факти и явления в света, който го заобикаля, далечният ни предшественик създава разкази, в които преобладава свръхестественото. Митовете възникват в дълбока древност, но това не означава, че и в по-нови времена митологизирането на отделни събития, личности и явления не съществува..

В годините на моето детство, а и след него се възхваляваше всичко съветско и социалистическо. Работеше се по стахановски, безвъзмездните трудови дни се наричаха ленински съботници, две от трите те-ке-зе-сета носеха имената на съветските държавници Ленин и Сергей Миронович Киров (на втория бе издигнат бюст-паметник). Третото ТКЗС беше кръстено, естествено, на вожда и учителя на българския народ Йорги Димитров, както го наричаше едно местно партйно величие. Многотиражката ни носеше името"Кировски глас", по-късно нарекохме една от улиците "Червеноармейска", киното ни беше "Москва",в центъра на площада пред читалището издигнахме паметник на Иван Загубански, куриер на Лениновия вестник "Искра". Имаше един период от време, когато започнахме да носим рубашки, всички прояви през дадена календарна година преминаваха под надслов, свързан с годишнината от рождението на някой вожд и учител или с провеждането на конгрес на БКП и КПСС. Гледахме главно български и съветски филми, по-късно се появи под формата на питане изразът "Хубав ли е филмът или е съветски", всяка победа на спортист от соцлагера се квалифицираше като "нова победа на социалистическия спорт", победите на спортисти от другия лагер не се квалифицираха. Ходенето на манифестации беше задължително, а един от лозунгите, който не пропускахме да скандираме беше"КПСС-БКП".

Така течеше животът в нашата затънтена провинция през втората половина на миналия век. На едно събрание един партиен функционер заявява:

- Съветските другари ашладисали троскота. Нито орат, нито сеят. Само жънат.

 

ПАРТИЯТА

Партията с главно П беше магична дума, ключ за разбирането на едно време, през което преминаха четиридесет години от моя живот. Няма да споменавам стотиците произведения на изкуството, които я възхваляваха, но особено в по-ранните си години не можех да си обясня, да си представя какво нещо е това Партията. "Партията реши", "Партията ни води", "Винаги верни на Партията". В едно стихотворение на Маяковски се казваше:" Когато кажем Ленин, разбираме-Партията, когато кажем Партията, разбираме ний - Ленин." Аз бъкел не разбирах! Или пък: " - аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!" (Христо Радевски "Към Партията") Възможно ли е, питах се аз! Оказа се, че цели 45 години това е било възможно.

Партията ни изучи, даде ни образование, Партията ни построи апартаменти, лекуваше ни безплатно, даваше ни работа - всичко! Гледах децата си и се питах- Божичко, а да не би Партията...! И без това не приличаха много на мен.

Дойде 1989 година. Изведнъж се оказа, че Партията е грешала много. Не може да бъде!

На събрание в трудов колектив, когато става дума за грешките на Партията, един работник се изправя и заявява:

-Другари, да се разберем! Да не съм чул лоша дума за Партията! Каквото е направила Партията за мене и майка ми не го е направила!

 

ДРУГОТО ТЕСТО

Ленив следобед. Излегнал съм се на леглото в прохладната соба в къщата на моята тъща на село и прехвърлям през ръцете си каквито книжки ми попаднат. Не знам защо, но съм насочил вниманието си към детските. Зачитам се тук-там, прелиствам страниците от шарени по-шарени. Сражения на партизани, които нападат села и изгарят на мегдана данъчните книги, акции за снабдявание с храна, все битки, битки и много героизъм най-вече от едната страна. Вниманието ми е привлечено от кратък текст под шарена картинка: " Комунистите не са като другите хора. Те са замесени от по-друго тесто".

Всичко това се случваше в първите години след 1989. Вече се бях убедил, че в тези думи няма никаква, ама никаква истина. Беше дошло времето когато митовете бяха започнали един по един да се срутват, но си дадох сметка, че цяло едно поколение бе израснало под влиянието на тези наглед безобидни шарени книжки, които разлиствах в прохладната соба на моята тъща.

---

СТЕФАН ЖЕЧЕВ (75) е завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През целия си живот е работил като учител по български език и литература в Шабла. Сътрудничил е с публицистични материали и фейлетони в периодичния печат. Бил е сътрудник на "Радио Варна". Има няколко отличия от национални поетични конкурси. Негови стихове са печатани в централни издания, сборници и алманаси. През 2010 г. избира най-доброто, което е написал през живота си, и издава първата си стихосбирка „На брега“. „Господарят на дивия плаж“ е втората му книга.

 "Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"

Татяна Лолова, българска актриса, родена на 10 февруари преди 91 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.