СТЕФАН ЖЕЧЕВ

" И ще познаете истината, и 

истината ще ви направи свободни." 

Йоан 8:32 

ПОСРЕЩАНЕТО

Село Пролез ми е на сърцето. Дали защото първата ми ученическа  любов беше от това село, или защото през студентските години трябваше да подготвя курсова работа за топонимията му - не знам. Десетина години по-късно ме поканиха да напиша нещо като доклад за земляческа среща. През 70-те и 80-те години на миналия век земляческите срещи бяха на мода. Жителите на малките селца се бяха пръснали по големите градове и много им се искаше да се срещнат и видят. И да се напият.

Порових се из историите и краеведските книги, но историята, както казва поетът, обхваща само контурите, та за подробностите трябваше да се обърна към бай Иван. Той ми разказа за ДРО*, за партийната организация, за основаването на ТКЗС-то, за 9-ти септември.

- Научихме, че Червената армия ще мине през село. Организирахме се, впрегнахме няколко каруци, заключихме момичетата в крайните стаи и тръгнахме към края на селото.

- Защо заключихте момичетата, бай Иване, нали ще посрещате братя, освободители?

-А бе братя, братя, освободители, ама нали знаеш - война. Ти туй недей да го пишеш!

Не го написах.

---

*ДРО –Добруджанска революционна организация

 

 БАБА

Моята баба беше много сладкодумна. Сега ме е яд, че не съм записвал нейните разкази. Баба много обичаше да разказва за живота си през младите години и този неин разказ напълно се разминаваше с картините, които рисуваше  социалистическата пропаганда.

- Често ли стояхте гладни? - питах я.

- КашЕ!- отвръщаше тя. Тази диалектна дума съм я чувал само от нея и означаваше "не е вярно". Дядо ти водеше сметките на мелницата и вечер само да измете сандъка за брашно ще напълни една торбичка. Пържехме милинки, точехме кавърми и баници. Гледахме прасе, колехме го за Коледа, ама дядо ти, нали беше Христо, събираше половината село и кажи - речи прасето свършваше. Каквото останеше го осолявахме. На Гергьовден винаги колехме агне. Имахме и земя, но дядо ти не я работеше, а я даваше под наем. Ще дойде жътва - цялото село е на полето. Днес жънем на едни, като свършим помагаме на други. Песни, смях. Като се овършее житото дядо ти ще натовари една каруца с чували и хайде на скеля в Манкалня (нейното название на Мангалия). Ще продаде, ще купи сол, газ, захар, плат за по една рокля и по едни обувки на момичетата. Туй е то пазаренето за цяла година.

- А само с мас ли готвехте?

- КашЕ! - ще каже пак баба.- Сееше се и слънчовка (слънчоглед). Ще очукаме питите, ще занесем семките на маслобойната и насреща вземаме олио.

Опитвам се да си представя моето малко село от годините на баба. С малките улички, кални през есента и зимата и прашни през лятото. Къщите, с мъждукащи от газената лампа прозорчета. Никаква социалистическа пропаганда не можа да убеди баба до смъртта и, че животът преди 9-ти септември е бил лош. Тогава баба е била млада, а и дядо е бил до нея.

 

ДЯДО

"Дядо ти беше мързелив - казваше мама. И мълчалив. " Христо, кажи нещо!", вика му баба ти. Той мълчи. "Христо, на ти 5 лева, кажи нещо, бе!" "Кво да кажа?" И толкоз.

Смътно си го спомням дядо. Беше минал 20 илометра с каруцата да дойде у нас да ми донесе едни цървулки от свинска кожа, които сам беше правил.

- В ония, смутните години, дойдоха у нас надвечер едни непознати хора. Качиха дядо ти на една каруца. Върнаха го чак сутринта. Докато беше жив и дума не каза къде са го водили, какво са правили през онази нощ. Много пъти сме го питали. Мълчи. Имахме малко злато. Тъй и не разбрахме какво стана с него. 

Това мама ми го разказа чак след промените. И добави:

- Беше николапетковист.

Когато възстановиха собствеността на земята, на  мен ми се паднаха 9 декара от земята на дядо.

А златото ...Майната му на златото! Важното е, че след оная нощ дядо се е върнал жив и здрав в село.

 

СВЕРЯВАНЕ  НА  ЧАСОВНИЦИТЕ

Бате Кольо беше от БЗНС. През годините тази партия поддържаше фалшивия мит, че системата не е еднопартийна. Не знам как е било на други места, но при нас длъжността секретар на общината беше винаги запазена за човек от БЗНС. Бате Кольо беше "Държавен и партиен контрол" и ходеше винаги добре облечен. Въпреки че контролът беше не само държавен, но и партиен в АПК-то се крадеше яко и един приятел ме съветваше да не сея в двора си култури, които се сеят в зеленчуковата бригада. Иначе бате Кольо имаше отношение към изкуството, пееше в градския хор и играеше в читалищния театър.

Питат го:

- Бате Кольо, колко е часът?

- Колкото каже Партията.

-----------

СТЕФАН ЖЕЧЕВ (73) е завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През целия си живот е работил като учител по български език и литература в Шабла. Сътрудничил е с публицистични материали и фейлетони в периодичния печат. Бил е сътрудник на "Радио Варна". Има няколко отличия от национални поетични конкурси. Негови стихове са печатани в централни издания, сборници и алманаси. През 2010 г. избира най-доброто, което е написал през живота си, и издава първата си стихосбирка „На брега“. „Господарят на дивия плаж“ е втората му книга.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот