Дж. С. Уолмсли от St John’s College (Анаполис, щата Мериленд) е открил неизвестен досега ръкопис на философа Джон Лок (1632 - 1704 г.) - бащата на класическия либерализъм, съобщи „Гардиън”. Текстът разкрива корените на някои "основни идеи на демокрацията". В него Лок дава своите най-ранни доводи по отношение на религиозната толерантност. Според учения, открил ръкописа, в него се съдържат основополагащи идеи на западната либерална демокрация.

Заглавието на ръкописа е "Основания за толерирането на папистите наравно с останалите", той е датиран от 1667-1668 г. и досега не е бил известен в академичните среди. Бил е в ръцете на потомците на приятел на Лок до 1920 г., когато е бил купен от букинист на търг. След това е бил част от няколко частни колекции, докато във втората част на XX век не е бил дарен на  американския колеж  . Ръкописът стоял недокоснат в архивите на университета St John’s College, докато специалистът по Лок Дж. С. Уолмсли не е забелязал бележка, препращаща към него в каталог на букинист от 1928 г. Той повдигнал изненадано вежди. Досега не било известно доводите на Лок за религиозната толерантност да обхващат и католиците.

"Заглавието ми прозвуча напълно неправдоподобно", обяснява Уолмсли.

Той допълва, че Лок е известен тъкмо с това, че доводите му за религиозната толерантност не включват католиците. Затова Уолмсли проверява в онлайн каталозите на произведенията на Лок, за да провери дали заглавието не се припокрива с описанието на някой от трудовете на философа. Търсенето не дава никакъв резултат.

"Това предполагаше две възможности - че ръкописът е приписан на Лок, което се случва по-често, отколкото можете да си представите, или че става дума за напълно непознат негов ръкопис, чието съдържание крие изненади", разказва ученият.

Съвсем скоро е доказано както че авторството на ръкописа е на просвещенския философ, така и че той досега не е бил познат в академичните среди.

"Предполага се, че Лок никога не е толерирал католиците. "Всички негови публикувани трудове говорят за това, че той дори не би помислил за подобна възможност", казва Уолмсли.

За учения ръкописът показва как Лок заема позиция, каквато никой не би предположил досега, и това показва, че философът е бил по-толерантен, отколкото някой някога е очаквал от него.

Починалият през 1704 г. Лок е известен с "Два трактата за управлението на държавата", който се превръща в основополагащ текст за западната демокрация. Други негови известни съчинения са "Опит върху човешкия разум", полагащо философските основи на научната революция, и "Писмо за толерантността".

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.