Майкъл Катакис – издател и притежател на литературното наследство на Ърнест Хемингуей, обяви, че догодина ще бъдат публикувани два неизвестни разказа от класика на американската литература.

Според Катакис, цитиран от chicago.suntimes.com, разказите "Паметникът" и "Индийската страна и бялата армия", написани в средата на 50-те години на ХХ век, ще допълнят книгата с поредното преиздаване на романа "За кого бие камбаната". Изданието ще включва и разказа "Стая с изглед към градината", който за първи път бе публикуван в списание "Странд" едва през миналия август.

През 1956 г. Хемингуей пише пет кратки разказа, посветени на преживяванията му през Втората световна война като кореспондент. Известно е, че той е поискал от издателя Чарлз Скрибнер да публикува тези текстове след смъртта му, заради „доста шокиращото" съдържание, разказващо за "нелегални войници и хора, които убиват други хора".

Една от тези истории - "Черно магаре на кръстопът", е публикувана преди няколко години, заедно с друг разказ - "Лъжлива репутация".

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...