Срещите между писатели и художници, съвместната им работа в областта на книгоиздаването, официалните и личните подаръци, приятелските жестове и закачки са знакови моменти от тяхното творческо всекидневие, но и от българския културен живот.

До 11 февруари в Националната галерия (София, пл. „Княз Александър І“) ще бъдат изложени фрагменти от колекцията на Националния литературен музей. Експозицията „Художникът среща писателя“ се открива днес, 21 декември. 

Представени са интересни и непознати за публиката портрети, пейзажи и илюстрации от 49 художници, както и живописни и графични творби на писатели, изкушени от рисуването. Произведенията са доказателство за личните и творческите връзки между големи имена от българския интелектуален елит от следосвобожденската епоха до края на XX в. и свидетелстват за тяхното талантливо присъствие на европейската творческа сцена.

Срещите между писатели и художници, съвместната им работа в областта на книгоиздаването, официалните и личните подаръци, приятелските жестове и закачки са знакови моменти от тяхното творческо всекидневие, но и от българския културен живот. Те могат да се проследят в подарявани на писатели картини и графики от Иван Мърквичка, Стоян Сотиров, Константин Щъркелов и др. Сбирката включва и портрети на писатели от Петър Морозов, Александър Божинов, Борис Георгиев, Михаил Кръстев, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, шаржове на Александър Добринов, илюстрации от Дечко Узунов, Румен Скорчев, Илия Петров, Симеон Венов, Харалампи Тачев, Васил Захариев, Вадим Лазаркевич и др.

В експозицията са включени малко познати рисунки на Константин Величков, Чудомир, Николай Райнов, Сирак Скитник, Змей Горянин, Борис Шивачев, Димитър Димов, Андрей Германов, в които взаимно се преплитат двата таланта – на писател и на художник.

Миналата година Университетската библиотека осъществи подобен проект под заглавието "Между словото и четката: писатели-художници", в който опитите на български автори като Гео Милев и Сирак Скитник бяха допълнени с творби на Виктор Юго, Хенри Милър и Херман Хесе.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.