Четенето на фентъзи води до влошаване на способностите да се анализира текстът, да се разберат емоциите на героите и сюжета. Това твърдение се доказва от резултатите от изследване, проведено от американските учени Крис Галавър и Дан Джонсън, публикувани в списание „Scientific Study of Literature“. Изводите от проучването са оповестени и от английския „Гардиън“.

150 участници в експеримента е трябвало да прочетат разказ от хиляда думи. Половината от четящите са чели историята, в която героят влиза в ресторант и си говори с хората затова, че в местен вестник е публикувано негово писмо, в което критикува обществото. Във втората, фентъзи версия, ситуацията се променя – героят се намира в космическа станция, обитавана освен от хора, и от андроиди и извънземни. Ако в първия текст е присъствала думата „врата“, то в другия тя е заменена от „камера за заключване“. Сюжетът на историята е същият.

След като са прочели текстовете, респонденти трябвало да обяснят дали симпатизират на героя на разказа и колко усилия са положили, за да разберат емоциите на персонажите. 

„Прехвърлянето на сюжета в света на фантастиката е намалил възприемането на качеството на художествения език, въпреки факта, че изпитваните са чели един и същ разказ в рамките на сюжета и взаимоотношенията между героите“, отбелязват авторите на изследването.  

Според тях читателите на фентъзи се чувстват по-малко съпричастни към героите от разказа и по-малко се опитват да разберат причините за поведението им.

Учените предполагат, че някои от хората, анализиращи втория текст, очаквали по-лека история заради предубеждението си към фантастиката.

„Те считат, че тази история не заслужава внимание и не провокира към размисъл четящия, ето защо те не и отделят внимание“, споделят Крис Галавър и Дан Джонсън

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...