Еманюел Макрон, който вероятно ще спечели изборите за президент във Франция, нашумя с любовта си към френската литература и учителката си по този предмет. 

Derstandard.at направи обзор на литературните страсти на френските лидери. 

Макрон следва традицията на Петата република, в която държавните глави винаги са почитатели на литературата. Той самият е работил за философа Пол Рикьор, починал през 2005 г. на 92 г. През 1999 г. младият инвестиционен банкер в банка Ротшилд е редактор асистент на философа, който пише последния си труд "La Mémoire, l’Histoire, l’Oubli". Макрон работи главно по бележките му и библиографията. 

За разлика от други държави, френските президенти винаги са се стремили да демонстрират високо интелектуално и културно ниво, за да отговорят на очакванията на обществото. 

Още се помни излагането на Никола Саркози, който неуместно разкритикува романа от ХVІІ в. "La Princesse de Clèves", с който според него не трябвало да бъдат занимавани учениците. Скандалът отекна не само сред елита. Съвременен френски писател отбеляза, че лидерът на консерваторите нямало да шокира обществото толкова, ако беше обявил, че земята е кръгла. 

Емблема на силната литературна подготовка на френските президенти е генерал Де Гол - човек с класическо образование, който винаги сам е писал речите си. След всяка от тях на журналистите им се налагало да ровят по речниците, за да разберат завързаните изрази и сентенции от древността, които използвал. Президентът не се поколебава да назначи за министър на културата признатия писател Андре Малро. 

Жорж Помпиду, чийто мандат започва през 1969 г., също е стабилно литературно образован и е голям почитател на съвременното изкуство. 

През 1974 г. Валери Жискар Д'Естен - брилянтен технократ, завършил политехника, написав две книги: еротична история и романа "La Princesse et le président", в който намеква за свой романс с лейди Даяна. 

Следващият президент - Франсоа Митеран, е страстен колекционер на стари книги и неутолим читател. Той водел оживени дискусии с писателя Мишел Турние, прочел "Моста на Дрина" на Иво Андрич, за да си обясни войната в бивша Юголславия, а за конфликта в Близкия Изток търсел обяснение в биографията на Фридрих Барбароса.  Снимка от Сараево през  1992 г. е уловила Митеран да чете Херодот. Друг път - в разгара на трудни преговори с американците, се оттеглил да чете Ламартин, свидетелства Жак Атали. 

Дори неуспелият тази година кандидат Жан Люк Меланшон събра стабилен процент гласове благодарение на цитатите от Бодлер и Юго, които помни наизуст.