Актьорът Вели Чаушев представи пред БНР последната си книга. Тя е озаглавена „Видения в "Небесния театър“ и е посветена на актьорите, които са напуснали живота. Той е бил провокиран от бързината, с която доскорошните любимци от театралната сцена, биват забравяни.

„С моята книга браня от забрава актьорите, които през годините си отидоха от нашата сцена. Тъжно е, когато паметта на нацията е толкова къса, че буквално няколко дни след загубата на един или друг голям актьор, споменът избледнява. Именно срещу тази тъга се опитах да напиша моята книга. Умишлено съм се пазил от лоши думи, защото добрият спомен възпитава“, заяви авторът на „Видения в "Небесния театър“.

Чаушев добави, че приема мисълта на Петър Увалиев, че „Паметта е дар божи, който задължава. Само със спомен можем да се отплатим на тези, които ги няма. Единствено споменът е по-силен от смъртта.“

ВЕЛИ ЧАУШЕВ е роден на 11 септември 1934 г. От малък се увлича по поезията на Александър Вутимски, Атанас Далчев, Богомил Райнов. Кандидатства във ВИТИЗ след разговор с Апостол Карамитев. През годините Чаушев има роли в множество филми и телевизионни постановки. Наред с това, редовно прави записи за Българското национално радио. Автор е на книгите „Сламчови работи“, „Ще се видим довечера“, „Кафе в Златоград“ и др. Любовта му към творчеството на Валери Петров е била изповедна тема през целия му живот.

Снимка: theatre.art.bg

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.