За първи път на български език излиза фундаменталния труд на проф. д-р Никола Шипковенски „Ятрогения или освобождаваща психотерапия“. Издател е „Изток – Запад“, преводът е на Мариана Шипковенска – дъщеря на българския учен. 

Книгата е написана на немски език и излиза първо в Германия (1965), след което в Япония (1975) благодарение на проф. Осаму Наката от Токийския университет по медицина и стоматология. Месеци наред той и  трима негови асистенти отделят от времето си и я превеждат pro bono, убедени, че е необходима за японските лекари. През 1977 г. книгата намира своите читатели в САЩ и Швейцария.

Книга поставя съществения въпрос за отношението и поведението на лекаря към пациента. Терминът ятрогения, образуван от гръцките думи iatros (лекар) и genesis (произход), обхваща възможните вреди, които лекари или лица без медицинско образование могат да причинят на болни и дори на здрави хора. Разсъжденията, аргументите и заключенията на автора се основават на неговия четирийсетгодишен лекарски опит (цитирани са над 80 лични наблюдения), както и на осмислянето на позициите на именити негови колеги от различни области на медицината.

НИКОЛА ШИПКОВЕНСКИ е роден на 19 декември 1906 г. Основоположник е на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България. От 1960 г. е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози” (1961) и „Слабоумие и престъпление” в Йена (1962). Особено интересна е публикацията му "Психопатология на ръкуването", която и до днес е уникална в световната психиатрична литература. През 1963 г. става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания” за научна степен „доктор на медицинските науки”. Има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски езици. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.