Под знака на 40-годишнината си Националният литературен музей откри изложба, озаглавена „Литература и памет". Тъй като няма своя сграда и експозиционна пространство тя е разположена в Музея за история на София. Показани са над 200 експоната, свързани с литературната памет и изобщо с културната история на България. Изложбата ще бъде достъпна до 4 декември.

Посетителите ще могат да се запознаят с творческия и житейски път на Иван Вазов, Пенчо Славейков,  Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Димитър Димов,  Владимир Башев и др. Тук е експонирана сребърната лира – дар на Иван Вазов за първия му юбилей през 1895 г., мастилницата на Алеко Константинов и неговото свидетелство за адвокатска правоспособност, чашата, с която са кръщавани всички деца на П. Р. Славейков и неговото паче перо, пишещата машина „Адлер“ на сина му Пенчо Славейков, както и ръкописи от кореспонденцията между Пенчо Славейков и Мара Белчева.

В част от експозицията е направена възстановка на кабинета на Пейо Яворов с  неговите лични вещи и ръкописи, грузинската му кама, подарък от Гоце Делчев, портфейла на поета със снимка на Лора, пистолета, с който се прострелва Лора Каравелова и пистолета, с който се самоубива Пейо Яворов. Посетителите ще видят още ръкописа на „В полите на Витоша“, бинокъла, подарен на Пейо Яворов от Тодор Александров и още много интересни документални свидетелства от неговия жизнен и творчески път.

Художествено-документалната експозиция включва също свидетелство за успех на Елин Пелин от IV клас от 29 юни 1894 г., вещи от кабинета на писателя, сред които и часовникът му, спрял в часа, в който той е починал.

Представени са предсмъртният бележник на Христо Смирненски, първото издание на „Моторни песни“ от 1940 г. на Никола Вапцаров и вещите на поета, предадени след неговия разстрел на близките му.

Интерес предизвикват още ловните принадлежности на Емилиян Станев, ръкописни фрагменти на Димитър Димов от романа „Тютюн“ и от неговите лекции по анатомия, автошаржовете на Димов, рисувани в Испания и др.

Експозицията включва  вещи и писалищни принадлежности на последния председател на СБП до 1944 г. Стилиян Чилингиров,  неговият сръбски орден „На Белия орел“ V ст., който той е получил за спасяването от унищожение на 70 000 тома от Сръбската национална библиотека през 1915 г., подготвителните бележки за книгата „Синовете на вдовицата. Масонство и масони“ на Иван Богданов, ръкописи на поета Владимир Башев и др.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.