Ново издание на „Серенгети не трябва да загине“ е вече в книжарниците. Книгата на Бернхард Гжимек и синът му Михаел е издадена от „Вакон“ и „Нешънъл Джиографик“. Първото българско издание е от 1967 г.
„Серенгети не трябва да загине“ е германски документален филм от 1959 г. Посветен е на националния парк „Серенгети“ в Танзания. Сценарист и режисьор е Бернхард Гжимек. По време на снимките Михаел Гжимек - неговият син, започва да подготвя книжното издание. Той загива при самолетна катастрофа, а баща му довършва книгата. Тя се превръща в световен бестселър – преведена е на 20 езика. Филмът пък е удостоен с „Оскар” през 1960 г.
На езика на племето масаи „серенгети“ означава „безкрайни равнини“, ала в средата на миналия век британските власти настояват територията на едноименния парк да бъде намалена с фаталната една трета. „Серенгети“ е сред последните девствени райони в Африка и предлага убежище на стотици хиляди животни, над които надвисва заплахата да се скитат прокудени от дома си.
Водени от безмерна любов към дивата природа и нейните животински обитатели, проф. д-р Бернхард Гжимек и синът му Михаел рискуват всичко и поемат към Черния континент с надеждата да предотвратят стесняването на границите и да съхранят биологичното разнообразие на парка. Кръжейки със самолет над тревистите простори и златистите савани на „Серенгети“, баща и син Гжимек проследяват ежегодната миграция на едрите бозайници, за да очертаят територията, необходима за пълноценното им съществуване. В продължение на две години двамата осъществяват първото обширно проучване върху екосистемата на парка. Защитниците на „Серенгети“ срещат много разочaрования по пътя си и неведнъж се питат дали жертвата им наистина си струва, но отговорът, който винаги изплува в сърцата им, е един: „Серенгети не трябва да загине“.
Зоологът проф. д-р Бернхард Гжимек е дългогодишен директор на Франкфуртския зоопарк и един от най-бележитите природозащитници в историята. Заедно със сина си Михаел, също отдаден зоолог, Бернхард заснема документалния филм „Няма място за дивите животни“ (1956) в Конго, а успехът на лентата им осигурява необходимите средства за съдбовното пътуване до Националния парк „Серенгети“.
