Малцина са читателите, които са чували за гениалния руски писател Андрей Платонов. Близо половин век творчеството му беше забранено за  публикуване в СССР и в другите сателитни социалистически страни.  Сега издателство „Изток-Запад“ запълва тази празнина, пулбикувайки първия том от неговите избрани съчинения. Съставители на изданието са Жела Георгиева и Румен Леонидов. Преводите са дело на Симеон Владимиров и Иванка Васева, които са успели да претворят необикновения му стил в чудесен български език, което е и съществен принос към националната ни култура. Притегателния портрет на Платонов на корицата и  въздействащите илюстрации в книгата са работа на художника Петър Станимиров.

По талант, новаторство и уникален магнетизъм Андрей Платонов много често е сравняван с други световни имена като Джойс и Булгаков. Те обаче имат по-щастлива участ – елитните им творби вече са познати на духовните хора на планетата,  те са многократно издавани и преиздавани. Пророческата проза на Платонов е забележителна не само с енигматична привлекателност, социална проницателност и приказна причудливост. Разказите и романите му са пропити с  християнско състрадание, тъга, човещина, изящна ирония, социална незлобливост, но и с неприкрита и дори съзнателно открита политическа позиция. Езикът му е изящен, словоредът близък до сказа на народните приказки, но сюжетите му  са многопластови и убийствено въздействащи. 

АНДРЕЙ ПЛАТОНОВИЧ КЛИМЕНТОВ е роден във Воронеж през 1899 г. Израства в многодетно семейство и от малък животът му е тежък. По-късно писателят споделя: „Животът веднага ме превърна от дете във възрастен човек, лишавайки ме от младост". Учи в църковно училище, но е принуден да  го напусне, за да започне да работи. След време се записва във Воронежкото железопътно училище, но отново е принуден да изостави образованието си и да стане помощник машинист. От 1918 г. започва да пише стихотворения, разкази, очерци и статии, а в началото на 20-те години изкарва хляба си в областта на мелиорацията. Едва през 1926 г. е назначен на работа в Москва. В столицата той приема литературния псевдоним Платонов и се отдава изцяло на литературна работа. Романът му „Чевенгур“ е забранен от съветската власт. Написаното от писателя е подложено на безмилостна критика от самия Сталин, творбите му са спрени и не виждат бял свят. По време на Втората световна война Платонов е изпратен на фронта като военен кореспондент, но се сражава наравно с войниците. От този период има публикувани няколко разказа с военна тематика. Но след края на войната, през 1946 г., той  отново е подложен на унищожителна идеологическа критика, а името му е зачеркнато от съветската литература. Умира в крайна бедност през 1951 г.