ХРИСТИНА ПАНДЖАРИДИС
Австрийското списание "Райбайзен" е основано в Капфенберг, малко градче в Щирия, на 15 км от Грац, излиза за първи път в 1983 година като годишник и вече има почти полувековна история.
До 2003 година отговорен редактор е писателят Едуард (Еди) Ферстл, а след него щафетата поема поетът Йозеф Грасмуг.
Списанието излиза със спомоществователството на федералното министерство за изкуство, култура, обществена дейност и спорт, както и на службата за култура, европейско развитие и спорт на провинция Щирия.
Писателят и преводач Маргарит Жеков сътрудничи на списанието като автор и преводач от четвърт век насам, спазвайки своя, както сам се изразява, нескромен подход като преводач:
“Превеждам винаги най-доброто от най-добрите писатели. Така че всички, които съм превел, са най-добрите български поети и разказвачи.”
Редно да се огласи участието на най-добрите български писатели в "Райбайзен" от четвърт век насам в негов превод: Атанас Далчев, Станислав Стратиев, Иван Николов, Александър Геров, Христо Кацаров, Йордан Ковачев, Михаел Стомин, Кирил Кадийски, Марин Георгиев, Борис Христов, Янаки Петров, Кристин Димитрова, Георги Константинов, Спасимира (Мира) Ебендорф, Димитър Миланов, наред с творби на Таня Николова, Антоанета Николова, Людмила Балабанова, Рада Александрова, Екатерина Йосифова, Методи Джонев, Пламен Анакиев, Иван Методиев, Едвин Сугарев, Марин Бодаков, Александър Шурбанов, Владимир Попов, Йордан Палежев, Иван Цанев, Антоанета Богоева, Калин Михайлов, Йордан Ефтимов, Иван Теофилов, Андрей Германов, Рада Панчовска, Иван Желев, Таня Кольовска, Генчо Христозов, а също и на Бойко Ламбовски, Румен Стоянов, Любомир Левчев, Дачо Господинов, Цвета Делчева, Станчо Пенчев, Марина Матеева, Надя Попова, Трендафил Василев .. и още поне двама поети, чиито имена преводачът не би споменал заради някои техни литературни прояви, които той лично не одобрява. От друга страна преводачът Маргарит Жеков с радост отбелязва факта, че в ‘Райбайзен’ в негов превод са поместени и стихотворения на македонския поет Митко Гогов.
Самото изброяване на преведените досега писателки и писатели натежава, но това е, що се отнася до преводаческото изкуство, свидетелството, чрез което може да се намекне за висотата на художествените постижения. Достолепното и поучителното за нас и днес е фактът, че около списание "Райбайзен" е създаден и литературен кръг “Европа”, в който има честта да членува и писателят и преводачът Маргарит Жеков. Другото българско име в литературен кръг “Европа” е това на поета и преводача Иван Кехлибарев. За разлика от австрийските писатели, българските им колеги сякаш се свенят от създаването на литературни кръгове – в България възникнаха по-скоро литературни групировки, по не особено насърчителния пример на деловите среди, и, от друга страна, се запазиха писателските съюзи от миналия век – Българският ПЕН-клуб, например, като средство за писателско общуване и сдружаване.
Друга особеност в дейността на списание "Райбайзен" е обстоятелството, че редакционният екип определя всеки път различно жури от писатели-членове на литературния кръг “Европа”, които подбират творбите, достойни за включване в новия брой.
Обогатяващо и поучително за нас е и правилото, според което в списание "Райбайзен" не се поместват художествени творби на политическа тема.
Членовете на литературния кръг “Европа” не са четирима, както е при прочутия български литературен кръг “Мисъл”, а са 81. Редколегията на списание "Райбайзен" е наистина свободомислеща и демократична – тя може да възложи, в духа на толерантната австрийска културна традиция, дори и на български автор да напише статия за международно европейско културно събитие. И още нещо – в австрийския литературен живот не се усеща иначе отчетливото в България разграничение между официозен и приватен поет, ако трябва да споменем определението на Далчев.
В тазгодишния брой в превод на Маргарит Жеков са представени мои стихове и хайку и стихове на Александра Ивойлова, редом със стихотворения на Александър Геров, Пламен Антов, Мартин Христов, Станчо Пенчев, (включително и стихотворения на Маргарит Жеков), а също и наред със стихотворения на английските поети Джеймс Къркъп и Том Филипс. За радост, в новия брой на списанието присъства и разказът “Цветя” на българската писателка Пенка Бангова – една творба, която не е преведена от Маргарит Жеков, но която достойно дава началото на българския раздел в частта от броя, посветена на чуждестранната литература, представена двуезично – в първообраза на съответния език и в немски превод.
Впрочем на немски думата "Reibeisen" означава пила, така че като писатели пилим на главата на любезния читател с утехата, че по този начин Бог, кроткият и смирен Спасител, извайва за добро характерите и на читатели, и на писатели, както Той сам е потвърдил:
“Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод (Йоан 15:1-2).
