Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в новата книга, дело на Ейми Одел, предаде Асошиейтед прес.

„Гуинет: Биографията“ е цялостен портрет актрисата, като разделя живота и кариерата й на два отчетливи периода – възхода (и падението) на типичното „момиче на сезона“ на Холивуд от 90-те години и превръщането й в уелнес магнат със създаването на марката Goop.

И в двата периода тя има проблеми с това лесно да се хареса на пресата и публиката, като често при интервюта е смятана за елитарна, нямаща отношение към „обикновените“ американци. Но това не я спира да бъде успешна и на двата фронта, отбелязва Асошиейтед прес.

Светлокоса, блестяща и аристократична, Полтроу е дъщеря на актрисата Блайт Данър и телевизионния продуцент Брус Полтроу и започва да играе от ранна възраст. В първата част от книгата Одел описва възхода на Полтроу от постоянно пушещо по партита момиче в елитното нюйоркско частно училище „Спенс“ до холивудското „момиче на сезона“. През 90-те години тя започва да играе във филми като „Ема“, „Плъзгащи се врати“ и „Влюбеният Шекспир“, за който печели „Оскар“ на 26-годишна възраст. Гуинет Полтроу често е на корицата на „Вог“ и в таблоидите, заедно със звездни гаджета като Брад Пит и Бен Афлек.

Когато Холивуд й омръзва, тя обръща внимание на тема, която я интересува - стила на живот и уелнеса. Компанията й Goop започва като информационен бюлетин, където публикува информации за уелнеса.

„Гуинет, за нейна изключителна чест, е намерила начин да бъде още по-досадна“, пише в. „Гардиън“, когато стартира марката Goop през 2008 г.

Одел, която няма достъп до Полтроу или до близки нейни приятели, е базирала книгата си на над 200 интервюта с хора, които са я познавали или работили и показва как тя майсторски контролира своя имидж, превръщайки негативните отзиви в свое предимство, отбелязва Асошиейтед прес.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...