ТОРСТЕН ИФЛАНД, DW(ARD)

Заглавието на книгата манга на художничката Рио Тацуки казва принципно всичко: "Бъдещето, което видях". В книгата, излязла през 1999 година и преиздадена през 2021, авторката разказва, че през юли 2025 година морското дъно по средата между Япония и Филипините ще експлодира. Това, според прорицанията на Тацуки, ще доведе до огромно цунами, което ще разруши тихоокеанското крайбрежие на Япония, разказва германската обществена телевизия АРД.

Междувременно книгата и съдържащите се в нея сценарии привличат огромно внимание и се приемат съвсем сериозно от читателите. Причините за това са две, обяснява АРД. От една страна Тацуки, която е наричана "японската баба Ванга", вече е познавала – през 1999 тя предрече в манга, че през 2011 година Япония ще бъде сполетяна от земетресение, ядрена катастрофа и цунами. Както и стана. Цунамито от март 2011 доведе до над 18 000 жертви и предизвика атомната катастрофа във Фукушима.

Освен това заплахата от подобни природни катастрофи изобщо не е необичайна за Япония – земетресенията са част от делника. Много експерти и официални източници очакват с 80-процентна вероятност, че подобно събитие ще сполети отново страната в следващите 30 години, т.е. че ще се стигне до огромно земетресение, пише още АРД.

По-малко рискове – и една заблуда

В момента много туристи отказват пътуванията си до Япония. Авиокомпаниите намаляват полетите си, а някои от тях дори частично ги преустановиха заради срива в търсенето – най-вече от Хонконг и Китай, допълва германската обществена медия.

Японската агенция по туризма също потвърждава, че броят на туристите от отделни области – като например Хонконг – е спаднал с десет процента. Очевидно там е било обърнато най-голямо внимание на мангата на Тацуки, предполага АРД.

Шефът на Метеорологичната служба в Япония се почувства принуден да излезе пред медиите и да заяви, че по научен път земетресения не могат да се предсказват и че подобни предвещания са подвеждащи.

 

Прояви на паника няма

В самата Япония тази тема почти не се обсъжда – намира отзвук само в социалните медии. А и някои японци се радват, че в страната идват по-малко китайски туристи – те не са особено харесвани, пише АРД.

Много японци пък са разбрали едва от социалните медии за ефекта, предизвикан от книгата. Японците имат опит със земетресенията и се отнасят към темата относително спокойно – знаят как трябва да се държат при земетресение и какво би могло да им се случи. Панически покупки на продукти почти не са регистрирани.

Самата Тацуки се отнася спокойно към създалото се напрежение. Очевидно интересът към подготовката за вероятни катастрофи расте и това е добре, казва тя пред вестник "Майничи Шимбун". АРД изтъква, че продажбите на книгата й вървят отлично.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков