ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
51-та година на най-обемното и най-авторитетното литературно списание у нас върви успешно. Три от четирите годишния броеве са в големите книжарски вериги и може определено да се каже, че ни предлагат една много добра литература – световна и българска – при това от всички жанрове: поезия, проза, драматургия и есеистика, както и актуален книжовен преглед на нови опуси от наши автори. Така че „бащата“ на „Съвременник“, големият наш белетрист Павел Вежинов (1914- 1983), сигурно би бил доволен. Неговият приемник, Владимир Зарев (род. 1947), също белетрист от голяма класа, води това уникално издание, въпреки трудното време днес, вече четири десетилетия, без съмнение, успешно.
В близкото минало „Съвременник“ на Вежинов и Зарев, както и „ ЛИК- БТА“ на Вера Ганчева бяха единствените ни „прозорци“ към света, към световната литература и култура. Само в „Съвременник“ можехме да прочетем нещо ново от големите световни автори, част от които не стигаха до издателствата, където всемогъщата цензура ограничаваше срещите ни с тях. Затова и „Съвременник“ беше с най-голям тираж (до 18 000!)/ и всеки нов брой се разграбваше от павилионите на РЕП. След него се появиха още две чудесни периодични издания: „Панорама“ – само за световна литература (на Съюза на преводачите) и „“Факел“ (за руска/ съветска и главно дисидентска литература).
За съжаление, след промените, не оцеляха, както повечето литературни периодики у нас. За щастие, „Съвременник“ е още жив и то благодарение на Владимир Зарев и на помощта на ИК „Труд“ и директорката й, Венелина Гочева.
Новата серия е различна от първата, с малко по-малък обем (320 страници), също със силен подбор, но с първокласен печат, чудесни репродукции на творби на наши изтъкнати художници, както и книжовния преглед, воден от двама изтъкнати критици: Патриция Николова и Митко Йовков.
Трите тазгодишни броя продължават успешна традицията. Започват с избрани романи на трима интересни англоезични автори: прочутата Гертруд Стайн (1874 – 1964), известна като „майката на американския висок модернизъм“,“Три живота“, френско-канадският белетрист Дейвид Плант (1940), „Слайдшоу“ и Денис Джонсън (1949), „Ангели“.
С подборки от разкази са представени редица първокласни световни белетристи: Габриел Гарсия Маркес, Мюриъл Спарк, Алдо Палацески, Мери Гейтскил, Робърт Кувър, Раймондо Варсано, Михайло Пантич, Уелс Тауър, Акиле Кампаниле, Тиери Мариняк, Дейвид Мийнс… Сред българските автори срещаме също интересни имена: Здравка Евтимова, Калин Терзийски, Димитър Шумналиев, Пламен Антов, Палми Ранчев…
Добре подбрани са и поетите: Еудженио Монтале, Ставрос Гиргенис, Велимир Макавеев, Ана Бландиана, Александър Шурбанов…
Сред прозаиците се откроява и Иля Зверев (1926- 1966), руски белетрист дисидент със забранената от руската цензура и досега новела „Защитникът Седов“ за „правосъдието в СССР по времето на Сталин и Вишински.
От големия румънски поет и драматург Марин Сореску (1936- 1996) е публикувана пиесата „Рибарят Йона“, също цензурирана преди 1989-а в родината му.
И трите броя са красиво оформени и богато илюстрирани от младия редактор Иво Рафаилов с репродукции на силни живописни платна от трима много интересни художници: Генко Генков, Тошко Илиев и Евгени Колев. Главният редактор е известен не само със силната си проза, но и с вкуса си към добрата живопис, затова и подборките му са винаги силни и интересни.
Добре, че след съсипването на системата „РЕП“, големите книжарски вериги разпространяват „Съвременник“ и срещите ни с голямата литература продължават…
