Помните ли "гъмжащата книжка" на английския илюстратор Мартин Хандфорд "Къде е Уоли?", в която трябваше да се намери човекът с червено-бял раиран пуловер, с очила и шапка с помпон? Е, вече има и сходна българска "гъмжаща книжка". Тя е по идея на германката Юлия Нойхоф и илюстрирана от Лилия Кунева. "Гъмжаща книжка България" е подходяща за деца от една до пет години. 

Тя е създадена по германския модел книжки "Вимелбух". Първата такава книга с много скрити предмети, "вимелбух" или "гъмжаща книжка", е била публикувана през 1968 г. в Германия. Тя е озаглавена "Навсякъде в моя град" и през 1969 г. печели немската награда за детска и юношеска литература. Всяко дете в Германия от малко знае и обича "гъмжащи книжки". 

Ето какво разказва Юлия Нойхоф - инициатор на "Гъмжаща книжка България":

"Преди 6.5 години се приместих от Германия до България. Бях пътувала на стоп, посока Иран. Но вече след един месец пътуване се запознах с моя мъж тук. Преди 2 години се роди нашият син Габриел. За първата си Коледа получи една книжка на тип "вимелбух" от баба Ди от Германия. И той много я обичаше (още я обича всъщност) и доста се занимавахме с тази книжка.

Разбира се, аз търсих още от тези книжки и тук, но разбрах, че те са типични за Германия и ги няма тук. Само 2 от този вид намерих тук. И ги няма с българска околна среда. Шегувах се с приятели, когато децата гледаха книжките заедно, че гара и ферма изглеждат малко по-различно тук,  отколкото в Германия. 

Напразно се опитвах да намеря тези книжки, които визуализират в детайли българското ежедневие. Разбрах, че тези книги не са толкова типични тук, колкото в Германия. И така, без да се бавя повече, написах концепцията и реших да издам своя собствена книга - нарекох я "Гъмжаща книжка България".

Юлия Нойхоф открива художничката Лилия Кунева, която създава илюстрациите и оформя книжката.

"Занимавам се с рисуване и графичен дизайн. Родена съм във Варна, където летем се пържа на морето, а през годината в Търново творя, общо взето. Често може да ме засечете с блок в ръка, а когато не правя това, готвя нещо в тава. Искрено благодаря, че имах възможността да се занимая с рисунките към книжката! За мен е истинско удоволствие. А ако и на вас ви хареса... Значи се оказва, че ПЪЛНО ЩАСТИЕ съществува", споделя Кунева.

"Гъмжаща книжка България" е с формат А4, като всяка картинка се простира на една двойна страница, отпечатана е върху дебел картон. Можете да я поръчате на сайта на книжката gamzhashta.com.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята