Романът "Улицата на кошмарите", вдъхновил мексиканския режисьор Гийермо дел Торо за едноименния му филм, излезе на български, съобщи издателство "Сиела". Преводач е Зорница Русева. Автор на книгата е американецът Уилям Линдзи Грешам (1909 - 1962).

"Улицата на кошмарите" е публикуван през 1946 г. и предизвиква сериозен читателски интерес сред почитателите на "черния роман". Бестселърът е своеобразно изследване на най-ниските слоеве на шоубизнеса - свят, изпълнен с жестоки измамници и фатални жени. "Мрачен и кинематографичен, романът разказва за опустошителната сила на съдбата, която раздава своя смъртен жребий без оправдание и без причина", се казва в анотацията на "Сиела".

Грешам споделя, че романът е базиран на разговорите му с цирков работник, с когото се запознават по време на доброволното им участие в Гражданската война в Испания. Първата чернова на "Улицата на кошмарите" писателят създава в началото на 40-години, докато редактира текстове за списания с криминална тематика в Ню Йорк. По-късно той отново се връща към книгата и я завършва за четири месеца. Всяка глава от книгата е представена от различна карта Таро.

Още през 1947 г. "Улицата на кошмарите" е филмиран от ноар режисьора Едмънд Гулдинг. Въпреки че Холивуд плаща на Грешам 60 хил. долара за правата на романа му, през целия си живот е имал проблеми с финансите.

По ирония на съдбата писателят умира след свръхдоза сънотворни в хотелската стая, в която започва да пише най-успешната си книга - "Улицата на кошмарите".

Смъртта на Уилям Линдзи Грешам остава незабелязана за нюйоркската преса. 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин