Дейвид Салаи спечели днес наградата "Букър" за 2025 г. за романа си "Плът", ставайки първият унгарско-британски автор, който печели една от най-престижните награди в англоезичния свят, предаде БТА, цитирайки Ройтерс.

Председателят на журито Роди Дойл сподели, че са взели решението единодушно, нещо, което се случва изключително рядко, и че досега не са чели нищо подобно.

"В много отношения това е мрачна книга, но е радостно да я четеш", допълни Дойл.

За Салаи казват, че никой не е успял да предаде по-вдъхновено свръхсамотата на днешна Европа.

Написана в свободна проза, характеризираща се с краткост и липса на излишни подробности, книгата разказва за мъж, въвлечен в поредица от събития извън неговия контрол в продължение на десетилетия. Тя проследява възхода му от скромно жилище в Унгария до имение на супер богаташ в Лондон.

"Размишление за класите, властта, личната сфера, емиграцията и мъжкото начало романът "Плът" е ярък портрет на един мъж и формиращите го преживявания, които отекват през целия му живот", посочват в изявление организаторите на церемонията по награждаването в Лондон.

В допълнение към паричната награда от 50 000 британски лири (67 000 долара) за победителя и по 2500 британски лири за всеки от финалистите и преводачите, наградата "Букър" носи на притежателите си също голяма популярност сред читателите и ръст в продажбите на книги, отбелязва Ройтерс.

"Плът" ще излезе скоро на български, обяви във фейсбук издателство "Лабиринт". 

ДЕЙВИД САЛАИ е роден през 1974 г. в Монреал, Канада. Майка му е канадка, а баща му – унгарец. Семейството се преселва в Бейрут, но заради гражданската война, избухнала в Ливан, търси убежище в Лондон. Салаи е завършил Оксфордския университет и известно време работи в търговията. Пише от 10-годишен, защото, както споделя, му е интересно да разбули тази велика манипулация – художествената литература, на която писателят подлага своите читатели. Сред любимите си книги посочва „Хобит“, макар че смята „Властелинът на пръстените“ за скучен. На 12 години изчита целия Фредерик Форсайт и е вдъхновен от книгите му, макар и да споделя, че днес те едва ли ще успеят да задържат вниманието му. През 2009 г. заминава за Унгария, родината на баща си, уж за кратко, по семейни дела, но после се установява в Печ за 10 години, защото там е по-евтино и може да свързва двата края с хонорарите от книгите си, което му дава свободата да пише. Днес живее с жена си и с двете си деца във Виена. Автор е на 6 романа.

През 2016 г. с романа си „Мъжът, какъвто е“ (излизал е и на български) попада сред финалистите за „Букър“ и според злите езици е на косъм да го спечели. Това, че не го е получил, не го обезсърчава, Салаи дори споделя как смята, че това му се е отразило добре и не го е обрекло на „леност“.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.