„Ако има рай, Джейн Остин седи в една стая заедно с Майка Тереза и принцеса Даяна и заедно слушат „Дюран Дюран“. Ако има ад, тя стои права.“

„Когато започне да няма значение за теб дали е тъмно или светло, значи си пораснал.“

„Да твърдим, че музиката е по-важна от кислорода, е сантиментално и банално, а също така и вярно.“

„Има само едно нещо по-секси от сексапилна жена. Това е сексапилна жена, която готви наденички.“

„В училищата не позволяват провал, а той е част от всяко начинание, включително писането.“

„На моята възраст е страхотно да правиш нещо, което не си правил досега.“

„Не ме разпознават много. Аз съм просто плешив човек с очила, а в Дъблин е пълно с такива. Ако имах мохиканска прическа щеше да е друго…“

„Някои от хората, които изглеждат най-нормално, вероятно са най-лудите.“

„Виждам хората чрез техния диалог. Човек е това, което говори.“

„Често възрастните сякаш късат връзката с детството си.“

„Децата са страхотни, защото никога не знаеш какво ще кажат.“

„Добрите идеи са убивани от по-добри.“

„Сънуването е хубаво само докато продължава.“

РОДИ ДОЙЛ – писател,  сценарист и драматург, роден на 8 май 1956 г. в Дъблин. Пише както за деца, така и за възрастни. Няколко негови книги са адаптирани на големия екран, включително „Музика за душата“. Действието в творчеството на Дойл се развива най-често в Дъблин, а героите са от работническата класа. Известен е с диалозите между персонажите на силно изразен ирландско-английски диалект.

 

Източник: goodreads.com

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман