На 59-годишна възраст почина поетът Борис Роканов, съобщи БНР, позовавайки се на негови близки.
Ето какво сподели за него журналистката Виолета Атанасова, негова приятелка и съгражданка:
"Боби Роканов си тръгна...На 59... Изпълни живота си с много странности, с много стихове, с много картини, много приятелства, много жени, деца, книги, несъгласия и несъответствености. Кюстендил го беше забравил и той стана пловдивчанин, който запази в поезията си духа на стария си кюстендилски род и на родния си кюстендилски квартал "Каваклия". Никой не е пророк в собствения си град. Особено при определени обстоятелства и специфики..."
Сега за съпругите, ето ги:
Тиха, набожна и смирена беше първата,
родена в Кюстендил, сега живее в Рим,
работи за няколко вестника и телевизии -
особено веща е в италианското законодателство.
Тиха, набожна и скромна беше втората,
родена в София, сега живее в Копенхаген,
ожени се за един червенобузест викинг, когото не обичаше,
(поне така твърдеше в началото), но вече му свикна,
така че няма да я отвее северният вятър и ще си остане в Дания, ура!
Тиха, набожна и свенлива беше третата,
родена в Пловдив и живее още в него,
кофти за децата!
Дотук със съпругите.
Нощният поет се метна на трамвая,
където миришеше на Аспаруховите орди,
а любовта на българката от времето на турското ни робство
валеше хем противно, хем дълбоко -
кой разплака доброто момиче,
кой му взе цигарите и хляба,
и го изпрати да живее в "Обеля"-та - попита нощният поет
и напълни десет кофи сълзи, тоест цял живот плака,
оказа се, че и плачът му се удава, както писането.
Толкова за днес, за утре още.
БОРИС РОКАНОВ е роден през далечната 1961 г. в Кюстендил. Понеже бил слаб ученик и имал много свободно време, започнал да пише стихове. Така се родили и стихосбирките "Предчувствия" (1989), "Моята игра" (1993), "От Б до Р" (1995), "Стихотворения" (1999) и "Великолепни стихотворения" (2009). Автор е и на две детски книги "Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов" и "Старото барабанче", на антологията "Стих и четка, един проект на Борис Роканов" (1997), на две литературни анкети с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002), на романа "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем" (2010). Автор е и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: "Борис Роканов и пловдивската лудница" (София, "Шипка" 6, 2007) и "Ангелушев&Роканов" (София, Пловдив, Варна, 2007-2008). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език "Поети на свободата". Издател и организатор на поетични форуми. През 1990 г. получава наградата "Южна пролет", а през 2000 г. - Националната награда за поезия на името на Иван Николов.
