Стойко Тонев - дългогодишният автор на рубриката "Из делниците на един луд", е починал късно снощи, неделя, 31 януари, вероятно от мозъчен аневризъм. Той беше един от най-четените сатирици в последните години. Иронизираше случващото се във властта и във всекидневието ни с тънка ирония и чувство за хумор. Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски”, доктор е по политология.

Във вестникарството Стойко Тонев влезе като икономически директор във всекидневника „Новинар” от самото му създаване през декември 1992 г. По-късно стана и главен редактор, в който вестникът промени облика си, превръщайки се в сериозна медия. Тонев напусна „Новинар”, когато собственик му беше Антоан Николов.   

След това беше зам. главен редактор в "Монитор" и "Експрес". Автор е на няколко книги със сатира "Из делниците на един луд" и книга с кореспонденцията на Стефан Стамболов. Създател е на сайта „Редута”.

 

Из „Дневниците на един луд”

 

Четвъртък, 24 декември, 2020

Понеже споменах по-горе Бил Гейтс, та се сетих нещо.

През 1994 г. Гейтс купува една от тетрадките на Леонардо да Винчи за $30,8 млн. Което пък ме подсети, че наскоро попаднах на една публична лекция на проф. Дамян Попхристов в „Портал 12“, в която се твърди, че майката на Леонардо била българка, а целият Ренесанс бил повлиян от богомилите. Лично уредничката на музея в родната къща на Леонардо му разкрила българска следа. През 1080-а година, вика професорът, България пада под византийска власт и целия български царски двор емигрира в Централна Италия. И до днес там съществували български родове, като например родът Фризига, който имал документ от Ватикана, че произхожда от Самуил. Майката на Леонардо била много интелигентна жена, посветена богомилка. И самият Леонардо става висш посветен в Ордена на Изтока, т.е. част от пазителите на най-висшето езотерично познание.

Малко ме смущава само, дето професорът вика, че България пада под византийска власт през 1080 г. Докато ние и българската историческа наука твърдим, че това е станало през 1018 г.

Освен това във всички официални биографии се приема, че Леонардо е извънбрачно дете на флорентинския нотариус Сер Пиеро и младата селянка Катерина, която после се поженва за някакъв грънчар.

Както и да е. В друга посока ви водя. В един коментар някакъв нашенец беше написал: „Да, бе, българин друг път. Бил е педераст.“

Гаче българин изключва педераст…

А Леонардо верно е бил гей. Даже е съден на два пъти за содомия. Има хипотеза, че Джокондата всъщност е портрет на неговия любовник Джан Джакомо де Каприоти.

Което пък ме подсеща за една българо-македонска история.

Говорят си един известен български политолог и един македонски политик, на маса. Политологът казва:

- Чакай да ти кажа нещо за Александър Македонски...

- А, не, недей, знам какво ще ми кажеш, че не е македонец. Македонец е! Той е македонец и аз съм македонец и ние сме му наследници!

- А бе, чакай нещо да ти кажа, бре!

- Няма да те слушам - македонец е и ние сме му наследници!

- А бе, ей, ти знаеш ли, че е бил педераст?!

- Е, па те всички гърци са такива!

Действителен случай! Няма нищо за чудене, тука е така.

Като Александър е македонец, като педераст е грък.

 

Петък, 25 декември

Честито Рождество Христово, братя и сестри! Да сте живи, да сте здрави! Хапнахте, пийнахте, не ли?

Две пенсии си говорят:

Хубаво нещо е Коледата, наборе!

Хубаво е, ама сексът е по-хубаво.

Да, де, ама Коледата е по-често…

Отговаря ли на обективната действителността това твърдение, братя?

Ей, видяхте ли Витлеемската звезда? Нищо, ще я видите през 2080 г.

Във ФБ разправят, че Бойко бил сложил в питката кюлче злато. И пак на него се паднало.

Пък други викат, че от баницата с късметите му се паднало „доживотна без замяна“…

Трети викат, че Дядо Коледа не оставил нищо на Борисов. Отворил чекмеджето на нощното шкафче и като видял какво има, си рекъл: Ми той на мен трябва да дава, не аз на него…

Такива работи разправят хората. Не знам кое е верно, кое не.

В Пловдив започват ваксинацията от утре. Днес пристигнаха първите 1100 дози. Междувременно пуснаха брошура, която нашироко обяснява ваксината. Та там четем: Двудозовият ваксинационен курс с Comirnaty може да не защити напълно всички ваксинирани и не е известно колко дълго ще бъдете защитени.

Какво излиза? Че може изобщо да не те защити, а, ако те защити, не се знае за колко време. Освен това много честите нежелани реакции можели да засегнат повече от 1 на 10 души. Колко повече? Два, три, пет…

Ако към всичко това добавим, че разкарват ваксините с бус на кренвиршите „Леки“ и ги складират в хладилник „ЗиЛ“, връстник на Априлския пленум, щото само той се заключвал, човек почва да се замисля, дори и да няма нищо против ваксините.

И естествено тази обективна действителност веднага роди маса вицове.

Защо ваксините са пътували точно с бус за кренвирши! Защото и в едното и в другото не се знае какво има…

Ваксина от Леки: Ке умрем за нея!

Ваксина от Леки: Ке умрем от нея!

Споко! Страничните ефекти от ваксината ще са много „Леки“.

И т.н. и т.н.

Междувременно новоизбраният американски президент се ваксинира с препарата на "Пфайзер", като събитието беше предавано на живо от всички американски телевизии. Бойко ще си чака реда. Тоя бъзльо умира от страх, да ви кажа, няма друго обяснение.

И докато сме във Филибето…

В групата "Забелязано в Пловдив" е публикувана обява, разлепена из целия пловдивския квартал Кючук Париж. В обявата пишело, че еди-кой си, живущ на еди-кой си адрес има извънбрачна връзка. Пишели си в месинджър и се виждали в парка всеки ден.

Какъв всемирен подлец! Какво ти пречи, че хората се обичат! Е, то каква ли обич е това в парка, ама все пак…

Срещали се в парка - нелогично е някак. И каква връзка могат да имат в парка? Визуална. Не съм сигурен, че визуалната връзка се брои за извънбрачна.

Макар че знам ли, какви ли не видове секс се откриха вече. Включително има и безконтактен секс. Измислил го е индийският гуру Свами Чайтания Керти. Този вид секс се постигал чрез медитация и носел дори повече удоволствие от мисионерския.

Пенсиите, то вие аслъ по цял ден медитирате, ами поне си правете кефа, бе!

И все пак само с гледане в парка… Не знам, не знам…

Като се разхождам из Борисовата градина често срещам двойки. Например горе, в най-гъстото на Борисовата, веднъж срещнах едни, които съм запомнил за цял живот. На външен вид представители на средната възраст. Дамата стискаше червена роза в ръката и се беше ухилила направо неприлично. Колегата се беше барнал като на сгоден циганин брат му – бела риза, зелена вратовръзка, тъмносиньо сако. Да, сако, при 36 градуса. Държат се за ръка и крачат нагоре. И тя се радва, сякаш не се сеща защо я е подкарал към гъсталака? За една роза…

И понеже днес се навършват 53 г. от смъртта на Чудомир, та се сетих да напомня какво е написал той в дневника си на 10 април 1958: „Лошото в повечето бракове е това, че докато жената е по природа майка, мъжът е по природа ерген.“

Ми това е за днес. Знам, че не е много, но пък и събитията бяха кът. Ще се видим догодина.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...