На 29 декември почина изтъкнатият литературен историк, критик и изследовател, университетски преподавател, писател и преводач проф. д-р Симеон Хаджикосев (7 март 1941 - 29 декември 2020), съобщи издателство "Персей".

Той е автор на уникалната не само в български, но и в световен мащаб 13-томна поредица "Западноевропейска литература". Никой литературен историк или писател в света не е създавал сам такава обемна и пълна многотомна история на западноевропейската литература от Средновековието до ХХ век включително. Последният, тринайсети том от нея излезе преди броени дни в издание и е посветен на великите австрийски романисти на ХХ век Франц Кафка, Йозеф Рот и Роберт Музил.

Няколко пъти проф. Симеон Хаджикосев бе определян като най-любим преподавател в класацията на своите студенти в СУ "Св. Климент Охридски". В годините на тоталитаризма той беше един от първите литературни изследователи, които реабилитираха българския символизъм в лицето на Яворов, Дебелянов, Траянов и Лилиев. Сред забележителните му книги (общият им брой е над 40) са неговите мемоари "Записки на конформиста", "Записки на вътрешния емигрант" и "Което е било и ще бъде", които показват и майсторството му като писател.

Симеон Хаджикосев е и един от най-големите български полиглоти, владеещ много езици. В негов превод бе представена поезията на средновековните трубадури, както и книги на различни писатели, като напр. Нобеловия лауреат Патрик Модиано.

Проф. Симеон Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. в семейство на чиновник. По бащина линия родът му е от Централния Балкан, а по майчина - от Македония. Завършва българска филология в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. След това започва 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература. Носител е на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище "Нешо Бончев" (2019).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.