ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Тери Пратчет, писател, (1948 – 2015)

Произход: Англия, средна класа

Образование: Техническо училище

Интереси: Литература и всичко останало

Най-известни творби: Романите от „Светът на Диска“

Признание: Световна фентъзи награда за житейски постижения, Рицар на „Ордена на Британската империя“, Карнеги медал

-------

Той беше не просто велик европеец, а най-добрият жив писател на нашето време. И един от първите пет изобщо – поне ако аз избирам кой да ни рекламира пред Света на Диска.

Признавам, дълго не писах за него от страх. Защото как описваш вулкан? Говориш за лавата, височината, на която избухва, площта, на която тече, дебелината и посоката на димния стълб. Но това не е Вулканът. Нито е тайното вулканско във Вулкана.

И с Тери Пратчет така. Лесно би било - с малко биография, споменаване на книги и награди, с драматичен разказ за победата му над Алцхаймер и как успя за 8 години да сътвори 5 романа, без вече да може да пише. Лесно е да вляза в стила му, да представя героите и сюжетите от „Светът на Диска”…

Но това можете да го прочетете навсякъде. А какво мога да кажа аз?

Издателят на Тери Пратчет заяви: "Отиде си един от най-блестящите и остри умове на човечеството". Е, не трябва да го познаваш отблизо, за да видиш, че Тери знаеше всичко за всичко - митология и история, квантова механика и психология на вещиците, чиста естетика и мръсна криминалистика, генетика и поведение на орангутана, астрология и астрономия, ироничното устройство на божествените мозъци.

Да, знаеше всичко, защото знаеше правилните въпроси и следваше кривините на човешката и нечовешката логиката, за да им отговори. Иначе как ще създадеш Смърт, който взема отпуск, за да поживее като обикновен човек и да разбере животът що е.

Да, Тери беше майстор не просто на словото, а на мисълта, облечена в слово. Смешен и омагьосващ сладкодумец, дълбок познавач на характери и отношения, неизчерпаем съчинител на прости сюжети със сложни обрати, удивителен компилатор на стари истории с нов блясък, уникален творец на пъзели, чрез които пред очите ти се отваря нов, макар добре познат свят. Каквито и епитети да използваме, не стига.

Но нещо важно – „Светът на диска” не е създание на човешки дух, зареян в необятна Вселена, обратно – той е Вселена, зареяна в необятното съзнание на човешкия дух. Това не е игра на думи, то трябва да се схване, ако човек иска наистина да проумее книгите на Тери. Иначе ще ги захвърли бързо или ще се плъзне по забавния сюжет, фантастичните герои и свежото чувство за хумор, като пропусне пластовете и пластове... какво?... мъдрост, разум, емоция?

Не знам точно какво. Когато го чета, имам усещане, че съм попаднал на правилното време/място, за да видя как Той щраква с пръсти и Нищото се разделя на Небе и Земя. Или как гребва шепа пръст, плюе, омачква и от ръцете му се пръква Човекът - слабо, голо и изключително тъпо същество, което, вместо да започне да мисли, за да се спаси, се захваща да прави секс, за да се затрие.

Макар заради дълбоките очи, усмивката и магьосническата шапка Тери да изглежда като добър мъдрец, той не е. Една журналистка го нарича „професионално заядливо копеле”, потвърждава го и приятелят му, писателят Нийл Геймън. Тери е избухлив и носи ярост – срещу човешката глупост, срещу света, който не се учи от ужасните си уроци, срещу нахалната болест, която му отнема времето за писане.

В книгите обаче яростта е овладяна. Да, иронията му е с вселенски мащаби, а ако му повярваш за нещо, той веднага вади доказателства за обратното. И за обратното на обратното - докато ти се завие свят.

Но в действителност това, което аз мога да кажа за Тери Пратчет и което няма да чуете от друг, е: той издигна представата за света на абсурда на ново ниво, узакони го като наш естествен свят, а така вече можем спокойно да му се подиграваме, вместо да се страхуваме от него.

Да, в историите на Тери Пратчет има надежда.

Понякога тя се опира само на категоричното правило, че никоя армия не удържа на единствен храбрец, изправен срещу нея. Друг път е съветът да пищим от ужас със стиснати очи, докато чудовищата изчезнат. Разчита се също на пъргавите крачета на някакъв Багаж или на чувствителната душа на Смърт.