ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Поклонниците на Маргьорит Дюрас (1914 – 1996) са свикнали да виждат в нейните героини другото „аз” на прочутата писателка. Но дали е така? На този сложен и деликатен въпрос се опитва да отговори френският критик Ален Вирконделе в книгата си “Дюрас” (изд. “Франсоа Бурен”, Париж).
Да се надяваме, че той не е попаднал в капана на биографизма, напоследък завладял и френската литература (при все че там има големи традиции и постижения в жанра), “забравяйки”, че автобиографичните книги на тази авторка могат да бъдат не по-малко фалшиви от останалите й съчинения.
Ален Вирконделе е истински почитател на творчеството на Маргьорит Дюрас, но това съвсем не му е попречило да потърси истинското лице на създателката на “Модерато кантабиле” и “Любовникът”.
Тази година се навършиха 110 години от родението й.
---
ДЮРАС КОНТРА ДЮРАС
АЛЕН ВИРКОНДЕЛЕ
Маргьорит Дюрас си изгради своя образ. Аз се опитах да го демитолигизирам. Не беше лесно да разгранича лицето, представено от нея, реалния й лик. А и самата тя е твърде трудна за обрисуване. В миналото клонеше към комунизма. Беше дори член на ФКП, после я изключиха. Всъщност се оказа, че никога не се е борила срещу фашизма, както твърди сега, че е защищавала и каузата на феминизма. Интересуваше я единствено писането. Бих казал, че Дюрас е една твърде сложна и двойнствена личност. От майка си е наследила енергията и смелостта на селянката, готова е да се бори докрай, за да постигне предначертаната цел, стига, разбира се, тя да е добре предначертана. Понякога се проявява като жестока, фанатична и безкомпромисна.
Бях наистина изненадан, че не открих нищо за дейността й през периода на Съпротивата, през който тя твърди, че била “изключително активна” и “неуморна”. В замяна на това ми попадна уникален документ, озаглавен „Колониалната империя”, който авторката... яростно защитава колониализма! подписан е с моминското й име. Фактът, че е публикуван през време на хитлеристката окупация от издател колаборационист, докато повечето писатели и издатели са сътрудничили на Съпротивата, ме кара да се замисля върху нейните възгледи и поведение.
Маргьорит Дюрас съвсем не е работила за Съпротивата - тогава мнозинството френски интелектуалци както знаем са били участници или симпатизанти на това движение - предпочела е да прекарва времето си по парижките кафенета, въпреки че твърди, че била “сътрудничила активно на Пиер Декс и Клой Рой...”
Винаги е имала финансови проблеми. Но през 1939 г. е разполагала с повече пари и е проявила голяма щедрост и благородство към мнозина изпаднали в затруднение френски литератори - давала е пари на заем. Но с времето се е отдръпнала, затворила се е в себе си - посветила се единствено на писането.
Мисля, че най-хубавите й произведения са: “Хирошима, моя любов” и “Модерато кантабиле”, а също и “Любовникът”. Всъщност творчеството на мадам Дюрас е неравно. През живота си тя направи доста грешки и доста изстрада, но темите в нейното творчество са много важни: детството, любовта и сексът, а също и Индокитай - една част от света тя обожава. С най- силните си опуси Маргьорит Дюрас, при цялата си противоречивост като автор и като личност, без съмнение ще остане във френската литература.
