Ексцентричният руски писател, публицист и политик Едуард Лимонов е починал в Москва, съобщиха руските медии. Той беше противоречива личност - дребен бандит в Украйна, политически затворник, основател на болшевишка партия, противник на Путин. Мнозина в Русия го приемат като фашист.През 2018 г. полският режисьор Павел Павликовски обяви, че ще снима филм за него. Работното заглавие на сценария беше „Невероятните приключения на радикален съветски поет, който стана бездомник в Ню Йорк, сензация във Франция и антигерой в Русия“.

ЕДУАРД ЛИМОНОВ роден е в Дзержинск през 1943 г. Принуден е да емигрира в САЩ през 1974 г., живее в Париж от 1980 г.Връща се в Русия през 1992 г. и основава "Национал-болшевишката партия". През 2007 руският съд призна партията за "екстремистка организация" и я забрани. През 2010 Лимонов основа нова партия - "Другата Русия", но съдът не я регистрира. През последните години от живота си писателят заклеймяваше либералите в Русия като предатели, защото не подкрепят сепаратистите в Донбас. През 2015 г. поиска да се закрият "вражеските" опозиционни медии, а прозападните журналисти да бъдат изгонени от Русия. След няколко брака, през 1998 г., 55-годишният тогава писател заживя с 16-годишна ученичка, с която се разделиха през 2005 г. Първият и най-известен роман на Лимонов е "Това съм аз - Едичка". Написан е през 1976 г. в Ню Йорк, но излиза за първи път в Париж през 1980 г. Едичка, главният герой в романа, е руски емигрант в САЩ, изоставен от жена си, живее на социални помощи и се включва в троцкистки сбирки. В текста изобилстват натурилистични описания, в това число и полов акт между чернокож и Едичка, който е разочарован от жените.

На български преди години излезе биографията "Лимонов" от французина Еманюел Карер.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...