Почина писателят дисидент Петко Огойски, съобщиха от пресцентъра на БЗНС. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.
ПЕТКО ОГОЙКИ е роден в село Огоя, на 1 ноември 1929 г. в местността Войкин дол. Произхожда от огойския род „Заяците“. Учи в родното си село, след което завършва гимназия в София. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“, която присъда изтърпява в затвори и в концлагера Белене. След освобождаването му е приет в Историко-филологическия факултет на Софийски университет. Следването му е прекъснато от нова присъда през 1962 г.
Депутат от квотата на БЗНС „Никола Петков“ в VII ВНС. Бил е главен
редактор на в-к „Земеделско знаме“.
Описва с много любов българските страдания и мъки по време на комунистическия режим. До сетния си час работи върху нови текстове като пише много статии, разкази и стихове. Най-известните от тях са:
• Записки за българските страдания“, кн. 1,2,3.
• „Българска кръв“, изд. 1971 (стихотворения)
• „Шепа земя“, изд. 1971 (стихове и разкази)
• „Мургашка легенда“, изд. 1972 (поема)
• „През кривия плет“, изд. 1974 (шеговити миниатюри)
• „Шарени истории“, изд. 1975 (разкази)
Сборници: „Гласове“ и „Поетичен свитък“.
