Най-голямата интернет търсъчка „Гугъл” напомни на света за Амрита Притам -  най-значимата  писателка,  творила на панджаби и хинди. Поводът е нейната 100-годишнина. 

Амрита Притам е родена на 31 август 1919 г. в семейството на учител в Гуджранвала - на територията на съвременен Пакистан. Първата й книга излиза през 1936 г. Пише на пенджабски език. Издала е повече от 100 книги: стихове, романи, разкази, биографии, есеистика и др. През 1956 г. е удостоена с наградата за поезия на академия  „Сахитя” за поемата си „Писма”, а през 1982 г. - с главната индийска награда за литература „Джнянпитх”. Пътува много, посещава и България, на която посвещава отделен очерк в книга с пътеписи. Превежда класически и съвременни български поети на езика пенджаби. От 1966 г. е главен редактор на литературно списание „Нагмани” в Ню Делхи. Превеждана е на много чужди езици, включително български -  „Агония” и „Капки светлина”.

„Поезията на Амрита Притам грабва и поразява преди всичко със своята искреност. Това не е граничещото с наивност откровение на незавършения творец, нито префинената игра на искреност, каквато се среща у някои поети. Нейната искреност е изящна щедрост на един възвисен дух, впил корените си в дълбоките пластове на хилядолетната култура на Изтока и разбрал от примера на предходниците, че само плодовете на истината имат право на безсмъртие в изкуството. Амрита Притам е еднакво силна и в интимната лирика, и в епоса, и в социалната лирика. Нейната поезия е модерна като форма и съдържание и в същото време дълбоко свързана с поетичните традиции на Индия и Персия. Тя се стреми към философската дълбочина, оптимизма и жизнеността на Омар Хайям, когото е имала щастието да  чете и изучава в оригинал, използва метафоричната техника на типично индийската поезия и благодарение на крупния си талант, е създала действително голяма, общочовешка поезия. С една особеност. Амрита Притам употребява твърде малко прилагателни. Това концентрира до крайна степен нейната мисъл. Когато мисълта се простира върху малко думи, развитието й е в дълбочина. За да се стигне тази дълбочина, е необходимо също концентрация и напрежение.

Бих искал, когато читателят обърне последната страница на тази книга, да каже като мене: „ Благодаря ви, Амрита, за великото удоволствие, което ми доставиха вашите стихове!”, пише Георги Христов, преводач на стихосбирката „Капки светлина”.

Амрита Притам  умира на 31 март 2005 г. в Делхи.

Стихове от Амрита Притам  са публикувани на indi.blog.bg.