Най-голямата интернет търсъчка „Гугъл” напомни на света за Амрита Притам -  най-значимата  писателка,  творила на панджаби и хинди. Поводът е нейната 100-годишнина. 

Амрита Притам е родена на 31 август 1919 г. в семейството на учител в Гуджранвала - на територията на съвременен Пакистан. Първата й книга излиза през 1936 г. Пише на пенджабски език. Издала е повече от 100 книги: стихове, романи, разкази, биографии, есеистика и др. През 1956 г. е удостоена с наградата за поезия на академия  „Сахитя” за поемата си „Писма”, а през 1982 г. - с главната индийска награда за литература „Джнянпитх”. Пътува много, посещава и България, на която посвещава отделен очерк в книга с пътеписи. Превежда класически и съвременни български поети на езика пенджаби. От 1966 г. е главен редактор на литературно списание „Нагмани” в Ню Делхи. Превеждана е на много чужди езици, включително български -  „Агония” и „Капки светлина”.

„Поезията на Амрита Притам грабва и поразява преди всичко със своята искреност. Това не е граничещото с наивност откровение на незавършения творец, нито префинената игра на искреност, каквато се среща у някои поети. Нейната искреност е изящна щедрост на един възвисен дух, впил корените си в дълбоките пластове на хилядолетната култура на Изтока и разбрал от примера на предходниците, че само плодовете на истината имат право на безсмъртие в изкуството. Амрита Притам е еднакво силна и в интимната лирика, и в епоса, и в социалната лирика. Нейната поезия е модерна като форма и съдържание и в същото време дълбоко свързана с поетичните традиции на Индия и Персия. Тя се стреми към философската дълбочина, оптимизма и жизнеността на Омар Хайям, когото е имала щастието да  чете и изучава в оригинал, използва метафоричната техника на типично индийската поезия и благодарение на крупния си талант, е създала действително голяма, общочовешка поезия. С една особеност. Амрита Притам употребява твърде малко прилагателни. Това концентрира до крайна степен нейната мисъл. Когато мисълта се простира върху малко думи, развитието й е в дълбочина. За да се стигне тази дълбочина, е необходимо също концентрация и напрежение.

Бих искал, когато читателят обърне последната страница на тази книга, да каже като мене: „ Благодаря ви, Амрита, за великото удоволствие, което ми доставиха вашите стихове!”, пише Георги Христов, преводач на стихосбирката „Капки светлина”.

Амрита Притам  умира на 31 март 2005 г. в Делхи.

Стихове от Амрита Притам  са публикувани на indi.blog.bg.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.