Философът, преводач и поет проф. Димитър Зашев  е починал на 1 февруари. Той е издъхнал от травмите, които е получил, след като е пребит в Борисовата градина в София, съобщи неговият колега Филип Петров във "Фейсбук". От МВР съобщиха за вестник "Сега", че проверяват дали такъв случай е регистриран при тях. От СДВР казаха, че нямат сигнал за инцидент със Зашев. "24 часа" цитира колеги на професора, според които случаят е от преди близо година - тогава е бил ударен по главата в парка.

По късно Йосиф Зашев - син на преподавателя, уточни, че баща му е получил мозъчен кръвоизлив, който е довел до неговата кончина.

ДИМИТЪР ЗАШЕВ е роден на 31 юли 1948 г. в столицата. Завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет (1971). През 1980 г. защитава в Лайпцигския университет дисертация по История на философията на тема „Естетицизмът на кръстопътя между философската класика и съвремието“. Доцент в катедра Културология при Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994), професор по социология, антропология и науки за културата в Софийския университет (2012). Доцент в Националната художествена академия, специалност „История на естетиката“ (1997). Автор е на философските трудове „Естетически отклонения“ и „Образи и образци. Конфигурации на безформеното“. Като доцент по философия той е известен със своите авторски текстове и със забележителните си преводи на „Битие и време“ на Мартин Хайдегер и „Хаос и форми“ на Дьорд Лукач.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.