Германският писател Оливер Пьоч ще гостува в България, съобщи издателство „Хермес“. Той ще представи романа си  „Дъщерята на палача и кралят на просяците“ в София и Пловдив. Столичната премиера е на 17 май от 18,30 ч. в Книжен център „Гринуич“, а на 18 май – от 18 ч. в книжарница „Хелмес – Централ“ (ул. „Княз Александър I“ 43). 

Оливер Пьоч е един от най-продаваните съвременни немскоезични автори. Още с първия си роман – „Дъщерята на палача“, предизвиква фурор в Европа, а впоследствие книгата се превръща в бестселър в САЩ и Китай. Романът поставя началото на криминална историческа поредица, от която в световен мащаб са продадени над 2,5 милиона екземпляра. Книгите му са преведени на 25 езика.  До момента на български са издадени две книги от поредицата: „Дъщерята на палача“ и „Дъщерята на палача и черният монах“. Третата – „Дъщерята на палача и кралят на просяците“, излезе на 11 май.

„Въпреки че не ми личи – или поне се надявам, – по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел.

Роден съм на 20 декември 1970 г. в Мюнхен. Баща ми не е палач, разбира се, а психотерапевт. Майка ми е детска учителка и от нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории.

Още от дете обичах да разказвам приказки, като редовна публика бяха двамата ми по-малки братя. По-късно написах първите си творби – фентъзи разказ, приключенска книга игра, комикс. Дори правех записи как разказвам историите си и ги пусках на съучениците си. С една дума, не можех да млъкна и за секунда. Когато не говорех, пеех – хоби, което и до днес практикувам, като пея в различни групи. Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми. Но не се простих с мечтата да бъда писател.

Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл. Дано да се гордее с мен, ако ме вижда отнякъде. Но най-вероятно – като типичен баварец – само би ми теглил една сърдита ругатня...“, казва Пьоч.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.